Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— А кой тип имате предвид? — попита Трой.

Сюзън го погледна, сякаш не можеше да има съмнение.

— Художествени текстове по действителни случаи — каза тя категорично. — Това е роман за едно оцеляване. Не бихме могли да му осигурим успех по никакъв друг начин. Това е историята на самата Зелда, променена, за да се превърне в художествен разказ, и разказана в трето лице — макар че в това отношение може да се наложат редакторски поправки, но това е действителната история на ужасяващо малтретирана жена, която оцелява и си отмъщава.

Изобел почувства как ръката й стисва по-силно столчето на чашата с шампанско.

— Но ако това беше реално, ако беше вярно, тогава срещу Чарити би трябвало да бъдат повдигнати десетки обвинения в престъпления — тя замълча, осъзнавайки, че раздразненият й изблик съвсем не приличаше на бавния, провлечен говор на Зелда Виър.

— Съжалявам. Това, което исках да кажа, беше, че — това не може да се предлага като истинска история. Не е възможно. Нали? Защото Чарити отвлича две деца и опожарява до основи цяла къща, предизвиква банкрутирането на фирма, изнудва политик, и оставя белег върху лицето на онази жена.

— Предположих, че има художествен елемент — каза Сюзън отривисто. — И ще поясним това недвусмислено. Но това е история за оцеляването, нали? Има сърцевина от истина, при това — ужасна истина.

— Да-каза Трой.

— Не — каза Изобел.

Трой прекоси стаята, взе ръката й и я целуна. Освен топлото докосване на устните му тя почувства и предупредителното щипване.

— Тя е толкова добър творец, че още не може да осъзнае истината, която е изрекла — заяви той твърдо. — Все още е в процес на отричане.

Трой и Изобел нямаха време да поговорят, преди да пристигнат следващите двама редактори, а после — по-следващите. Прииждаха цяла сутрин, изпиваха по чаша шампанско, възхваляваха романа до небесата, обещаваха зашеметяващи продажби, и всички, всички до един, се опитваха да убедят Изобел да признае, че романът е автобиографичен. Когато затвори вратата след последния редактор, Трой откри Изобел в спалнята й; прибрала перуката върху поставката, захвърлила скъпия розов костюм върху неоправеното легло, тя трескаво жулеше зачервеното си лице с хартиени кърпички.

— Какво става? — попита той сковано.

Тя се обърна към него, с очи, оградени от черни кръгове влажна спирала за мигли.

— Това е невъзможно — каза тя. — Ние я измислихме, измислихме Зелда Виър, а сега всички се хванаха за това. Искат тя да е оцеляла от преживяванията си със секта сатанисти, а това са глупости. Не мога да го понеса. Не мога дори да опитам да се преструвам, че тези неща са верни. И не мога дори да започна да се преструвам, че съм изпаднала в отрицание по отношение на творчеството си, така че не опитвай с този подход. Ще трябва да отменим наддаването.

Той беше готов да й се сопне, но се сдържа.

— Колко струва плувният басейн?

Тя се поколеба и се обърна към него:

— Петдесет хиляди лири… не знам.

— И ще помогне на състоянието на Филип?

— Той смята така.

Трой кимна.

— Онзи последен редактор, от „Рутсман“, каза, че са готови да започнат наддаването за световните права от двеста хиляди лири. И това — само за начало на наддаването. Може да се стигне до половин милион.

Изобел изпусна едно изцапано памуче върху тоалетната масичка и го погледна безмълвно.

— Ще отида да купя малко сандвичи — каза Трой. — Мисля, че един малък обяд би се отразил добре и на двама ни.

Изобел се появи на прага на кухнята, облечена с широката си набрана пола с широкия колан, памучна риза и пуловер, наметнат на раменете. Кестенявата й коса беше прибрана в обичайния кок, лицето й беше чисто и блестящо, без следа от червило. Сякаш преднамерено бе искала с външността си да напомни на Трой, че е застаряваща жена с академични интереси, дошла от провинцията на гости и вече копнееща да се прибере отново у дома.

Трой сложи платото със сандвичи пред нея и й наля силно черно кафе.

— Това са фантастични пари — каза той, след като тя се нахрани.

Тя кимна.

— И цялата работа е свършена. Искат само няколко редакторски промени. Аз ще ги направя, ако ти не искаш. Мога да открия банковата сметка утре, на всички ще бъде обяснено, че парите трябва да се превеждат в номерирана сметка в чужбина. Смятат, че е заради данъците, така че няма проблем с това. После можеш да прибереш парите и си свободна да пишеш каквото искаш.