Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Изобел го погледна бързо и той видя как долната й устна потръпва.

— Ти? — попита тя. — Ще загубя теб?

Той беше непреклонен.

— В таксито, преди да отидем в „Хародс“, те попитах дали си сигурна. Тогава ти казах, че залагам на карта репутацията си като агент на Зелда. Финансирах те. Казах, че сме заедно в това начинание. Ако се оттеглиш сега, това ще навреди не само на теб и Филип, лошо е и за мен.

Тя тръсна глава, сякаш това й идваше в повече. За миг Трой си помисли виновно, че я тормози така упорито, както сигурно я тормозеше съпругът й. Филип сигурно правеше нещо подобно: излага интелектуални аргументи, а след това го обръща на емоционално изнудване. Явно такава беше техниката му, с която я бе натоварил с отговорността за всичко. Тя беше толкова трогателно уязвима. Можеше да се бори вечно с онази нейна остра, тренирана интелигентност, но не можеше да понесе мисълта тя да бъде изоставена, да изгуби нечия обич.

Видя как раменете й се изгърбват под бремето, което бе стоварил върху нея.

— Съжалявам — каза тя. — Съжалявам, че изглеждам нерешителна. Ще ти позвъня довечера. Ще го обмисля, докато се прибирам към къщи с влака. Ще реша до шест часа.

Трой кимна.

— Надявам се, че ще се решиш да направиш голямата крачка — каза той. — За плувния басейн, за Зелда, за Филип. Надявам се да решиш да вземеш добри пари за добра работа. Ще бъда наистина разочарован, ако се провалиш на този етап.

Изобел кимна. Той забеляза, че не го поглежда в очите.

— По-добре да вървя — каза тя.

Между тях цареше странна атмосфера, когато тя излезе от стаята за гости с малката си чанта с дрехи за преобличане в ръка. Бяха като любовници, които се разделят след неудовлетворително и за двете страни преживяване. Тясното антре беше изпълнено с атмосферата на едва доловима вина, на неудовлетворение. На вратата, подтикнат от внезапен импулс, Трой сложи ръка на талията й и тя веднага вдигна лице към неговото. Той се наведе напред и я целуна. Като никога, устата й под неговата беше топла и подканваща. Тя пусна чантата й, дланите й се плъзнаха нагоре по ръцете му към раменете, а после една хладна длан притегли главата му надолу към устните й. Той я целуна силно, страстно, раздразнението му се разтвори в примесено с изненада желание. Тя отвърна на целувката му и за миг той не я виждаше като уморена жена на средна възраст, а, затворил очи, докато тя го целуваше, си представи, че докосва златната, бездушна, арогантна красавица, която цяла сутрин се беше изтягала на софата му с полюшваща се розова обувка с висок ток, показваща извития свод на ходилото й. Изобел отстъпи назад и те се погледнаха, малко задъхани. Тя се канеше да каже нещо, но той отвори неловко, свенливо входната врата, и в объркването на този момент тя се измъкна навън. Вратата се затвори зад нея и Трой замръзна, заслушан как практичните й удобни обувки тропат надолу по каменните стъпала към улицата, чувайки в ума си лекото, женствено, ситно потропване на високи токчета.

Когато излезе пред външната врата, Изобел стъпи на платното и вдигна ръка да спре такси.

— Ватерло — каза тя на шофьора, с безизразно лице.

Притискаше с ръка устата си, сякаш за да задържи у себе си целувката и нейната сила. Ставаше нещо безпрецедентно за жена, изтъкана главно от интелект, а често и от тревоги — тя не мислеше за нищо, за абсолютно нищо. Облегна се на седалката и се взираше невиждащо, докато таксито зави по улицата и се отправи на юг през трафика на ранния следобед. Все така държеше ръка върху устата си, все така чувстваше, под несъзнателния допир на пръстите си, топлината и силата на целувката му.

— Добре ли мина? — попита я Филип, когато тя пристигна вкъщи.

— Чудесно — каза тя разсеяно. Съдовете от закуска не бяха измити, купичката от супата и панерчето с хляб от обяда на Филип бяха на масата заедно с разпръснатите остатъци от неговата сутрин: кора от портокал, две химикалки, гумен ластик от пощата, няколко празни пощенски плика, няколко листовки, изпаднали от вестника. Изобел погледна стаята и работата, която трябваше да се свърши, без умора и досада, без раздразнение. Погледна всичко със спокойна безпристрастност, сякаш това беше кухнята на друга жена. Това явно не беше кухнята на жена, на която същата тази сутрин бяха предложили повече от четвърт милион лири за един роман, която се бе изтягала на софата като някоя кралица на красотата, която беше страстно целувана.

— Съжалявам за бъркотията — каза Филип, проследявайки погледа й. — Госпожа М. реши, че може да си тръгне по-рано, след като е останала през нощта, и аз се съгласих. Не си дадох напълно сметка…