Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Забележително! Да изстрада всичко това и да пише толкова добре! Работи ли по продължение?

— Ще го обсъдим — каза Трой. — Коя според вас ще бъде следващата модна тема?

— Луксозният стил на живот — заяви редакторката без миг колебание. — Имахме цял куп романи за опасностите от секса и проблемите на промискуитета. Имали сме много романи за простичките радости. Сега хората отново искат малко лекота в живота си. Секс и шопинг, но във висшите кръгове. Луксозен стил на живот, бързи коли. Представете си списание „Хелоу“ в съчетание с едновремешния „Плейбой“. А също и здраве. Здравето си остава голяма тема.

— Зелда би могла да се справи с това — каза Трой възторжено. — Това е идеално за нея.

— Точно както си мислех — заяви Сюзън. — Това е нещо повече от сделка за една книга, това е създаване на нова звезда.

— Успяхме — прошепна Трой по телефона на Изобел. — Сумата е триста и петдесет хиляди лири.

Настъпи зашеметено мълчание.

— Колко получавам веднага? — попита тя.

— По-голямата част от сто и петдесет хиляди лири — каза той. — Можеш да поръчаш онзи плувен басейн още днес.

Чу въздишката й, но тя не каза нищо повече.

— Сигурно си доволна?

— Доволна съм — каза тя. — Просто съм… слисана, предполагам.

— Спечели си ги — каза той предано. — Това плаща пазарът. Няма защо да си слисана.

— Най-много ми се иска да се втурна и да кажа на Филип, че може да си получи басейна и че сме направили състояние — каза тя. — Толкова е странно, че не мога да му го кажа. Съзнавам, че нямам с кого да го отпразнувам. Ще трябва да се държа така, сякаш нищо не се е случило.

— Можеш да му кажеш, че си успяла с другия си роман — предложи Трой. — Кажи му, че ще платите за басейна с хонорарите от него. Отворете една бутилка шампанско по този повод. Книгата е добра.

— Да, но само ти и аз знаем какво всъщност става — каза тя.

— Никой не знае, освен теб и мен.

— Ела на обяд — каза той, доловил молбата в гласа й. — Ела в апартамента да се преоблечеш и можеш да излезеш като Зелда Виър. Ще те заведа на някое чудесно място и всички ще могат да идват да те поздравят.

Изобел ахна леко.

— Не знам дали ще се осмеля!

— Все отнякъде трябва да започнеш — каза той. — После ще отидем да купим още малко дрехи. Ще ти трябват.

— Утре? — прошепна тя.

— Утре — отвърна той.

Когато Сюзън Джарвис научи, че новата й авторка ще идва в града за празничен обяд, настоя обядът да бъде на нейни разноски и освен това Зелда да се запознае с останалите от екипа, който щеше да работи по книгата й. Трой, притеснен от увеличаващите се разноски по издръжката на Зелда, беше облекчен да прехвърли разходите на „Джъстин и Фрийман Прес“. Със Зелда Виър щяха да обядват шестима души: издателят Дейвид Карле, двамата редактори Сюзън Джарвис и Чарлс Франке, отговорникът по рекламата, служителят от маркетинга, и шефът на отдела по продажбите. Резервираха голямата маса до прозореца в „Ривър Рум“, ресторантът на хотел „Савой“ с изглед към Темза, а отговорникът по рекламата уведоми дописниците на клюкарските рубрики, че най-новата, най-нашумялата и най-скъпо платената романистка на годината ще обядва там.

Трой извади и подреди дрехите на Зелда Виър с обич и старание. Помисли си, че този път би било добре тя да носи жълтия костюм. Разопакова го и сложи полата на една закачалка, а сакото — на друга, за да се проветряват. Имаше спретнато сатенено бюстие, което да се носи под него: дантелата едва се виждаше в деколтето на сакото. Той го разстла на леглото и почувства как реагира на коприната под пръстите си. Извади сандалите, златистите сандали с тънки токчета, и чифт абсурдно ефирни копринени чорапи. „Ще трябва да си слага ръкавици, за да ги обува“, каза си той замислено.

Подреди на тоалетната масичка гримовете: крема за основа във флакона със златистата запушалка, пудрата, ружа, „писалката“ за нанасяне на прикриващ коректор, а после ярките като скъпоценни камъни цветове на очната линия, сенките за очи, спиралата за мигли и червилата. Погледна ги с пристъп на осъзната завист. Беше толкова нечестно жените да могат да се променят така напълно. Дори в лош ден можеха, с необходимото умение и подходящи принадлежности, да се направят да изглеждат по-млади с години и десет пъти по-щастливи, отколкото бяха в действителност. Тази измама беше част от природата им, тяхна общоприета социална природа, докато за един мъж да се опитва да мами се смяташе за погрешно от морална гледна точка.