Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Прекрасна — каза Трой.

Тя се извърна от отражението и го погледна.

— Искаш ме — заяви.

Трой се покашля.

— Не знам какво искам — каза той искрено. — Не мога да ти отговоря. Дори не зная коя си. Не зная кой съм аз, нито какво искам. Мислех си, че двамата осъществяваме една гениална измама, за да осигурим на Изобел Латимър подобаващо заплащане поне веднъж в кариерата й; но, изглежда, отприщихме нещо друго. Нещо много по-силно — той замълча за миг. Пое си треперливо дъх. — Моля те, моя работа е да се погрижа да подпишем договора. Нека се съсредоточим първо върху това, а да говорим за останалото по-късно?

Тя се замисли за момент, а после, за свое облекчение и разочарование, той видя как изражението на страстна възбуда се отдръпва от лицето й. Тя кимна, както би кимнала Изобел, ако някой се позовеше на здравия й разум.

— Разбира се — каза отривисто. — Прав си. Моля да ме извиниш.

— Изобел? — попита той колебливо, сякаш можеше да има някакво съмнение.

Тя кимна.

— Съжалявам — каза. — Много е… хм… заразително да бъда Зелда.

— Знам — каза той. Отпи от чая си. — Можеш да бъдеш Зелда по време на целия обяд, а после ще отидем да й купим още малко дрехи.

— Добре — каза тя. — А после ще се върнем тук и ще поговорим.

Трой почувства как трепва от смущение при мисълта, че нещо от онази разгорещена двусмисленост може да бъде свързано с прозаичните думи на Изобел.

— Добре — съгласи се той.

Зелда Виър седеше между издателя Дейвид Карле и редакторката си Сюзън Джарвис на обяд, и те я опиваха поравно с шампанско и с обещания. Тя се усмихваше и приемаше и двете. Трой гледаше с чувство, което сам определи като нелепо безпокойство, как Зелда изпи три чаши шампанско и позволи да й налеят четвърта. След като приключиха с храненето и беше поднесено кафето, се появи фотограф и снима Зелда как слуша внимателно думите на Сюзън Джарвис, и как се смее весело на нечия шега. Всички посетители в ресторанта, наясно с факта, че там обядва знаменитост, се стараеха да не гледат към тях, но същевременно успяваха да ги оглеждат крадешком и да правят предположения за събитието.

След като наляха кафето, служителката от рекламния отдел, изпълнена със сдържан възторг, че бе успяла да убеди фотограф да дойде в хотела, и че той бе утвърдил така успешно стойността на новата авторка, изложи пред Зелда плановете за рекламното турне, което очакваха тя да предприеме през януари.

Зелда хвърли поглед на първата страница и погледна ужасено към Трой.

— Трябва да запазим неприкосновеността на личния живот на Зелда на всяка цена — каза той бързо, като четеше през рамото й.

— Разбира се — всички кимнаха.

— Сутрешни блокове — тихо отбеляза Зелда.

— Да — каза служителката от рекламния отдел. — Това, че постигнахме такава уговорка, е особено голям късмет. По-следващата седмица правят специално предаване, посветено на щастливите шансове. Надявах се да разкажете историята на внезапното си издигане към богатството и успеха. Как вашият талант ви е донесъл такъв удивителен напредък.

— Но е толкова… — Зелда млъкна, без да довърши.

Трой, от другата страна на масата, можеше само да я погледне въпросително.

— Толкова… публично — каза тя. Намръщи се на Трой, но не можеше да намери начин да го предупреди, че Филип имаше обичая да гледа сутрешните блокове, докато госпожа М. разчистваше съдовете от закуска, а после обикновено оставяше телевизора включен, докато си решаваше кръстословицата или си пиеше кафето. Преструваше се, че ги ненавижда, но истината беше, че рядко пропускаше предаване, а на обяд често говореше каква огромна безсмислица и загуба на време била цялата идея, и колко удивително било, че някой изобщо гледа подобни глупости.

Трой веднага схвана какво искаше да каже тя:

— Никой, който те помни като дете, не би те познал сега — каза той бързо. — Всичко ще бъде наред, Зелда, обещавам ти.

— При това е прекрасна възможност — добави служителката от рекламния отдел. Беше млада жена, малко смутена от факта, че Зелда не бе трепетно развълнувана при възможността да се появи по телевизията. — Мислех си, че ще сте доволна.

— Доволна съм — каза Зелда. — Просто не очаквах всичко да стане толкова скоро.

— Подготвили сме договора — каза Дейвид Карле. — Вече работим по оформлението на корицата, ще имаме какво да ви покажем до месец. Надяваме се да я издадем през зимния сезон. Няма смисъл да губим време и добри възможности за реклама.