Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Успокой се — каза той. — И двамата попрекалихме с пиенето. Това е голяма сделка и за двама ни. Да отидем да си вземем по чаша чай и после да разгледаме някои дрехи за Зелда.

— Нали не мислиш наистина онова, което каза за него? — настоя тя.

Трой сви рамене. Думите не могат да бъдат взети назад, ефектът им продължава дори след като са били отречени.

— Разбира се, че не — каза той. — Кой го познава по-добре от теб? Просто се тревожа за теб.

Тя кимна. Той й отвори вратата и отстъпи назад, докато тя мина през прага с полюшващата се походка на Зелда.

Този път бяха по-уверени във вкуса на Зелда. Избираха лично дрехите й, разхождайки се бавно по етажите с дизайнерски дрехи, оглеждаха и отхвърляха. Съгласиха се, че Зелда няма нужда от друг костюм, но че ще е добре да има две рокли, едната — с манто в тон с нея за студените дни, когато щеше да е на турне, и от още една вечерна рокля. Изобел специално държеше да си купи копринена пижама и копринен халат в същия цвят.

— За да се разхождам из къщи с него — каза тя.

Трой не коментира: и за двамата бе очевидно, че всякакви „разходки“ от страна на Зелда щяха да са в апартамента му с него.

Откриха семпла права рокля с прекрасна кройка, която Изобел беше готова да купи. Трой поклати глава:

— Твърде изискана — каза той. — Изобел Латимър би я носила. Стилът на Зелда е много по-фриволен.

— Трябва й зимно палто — каза Изобел.

— Кожено — заяви Трой.

— Със сигурност не! — Изобел беше шокирана. — Никой не носи кожа.

— Никой не носеше кожа — поправи я Трой. — Това беше безмерно досадната политическа коректност на осемдесетте. Сега хората носят кожа. Богатите жени носят кожа.

Изобел се канеше да възрази.

— Да отидем да погледнем — каза настойчиво Трой. — Да видим дали има нещо, което смятаме, че тя би харесала.

Излязоха на улицата, тръгнаха бавно надолу и влязоха в първия магазин за кожени палта, на който попаднаха. Когато прекрачиха прага, и двамата моментално взеха решение. Магазинът бе изпълнен с прохладно ухание на кожи, неустоимото ухание на богатство. Палтата бяха привързани към поставките с леки верижки, сякаш бяха твърде скъпоценни, за да бъдат дори гледани без позволение. Продавачките идваха да обслужват клиентите с ключове на кръста като портиери на замък от осемнайсети век. На бюро до вратата седеше един мъж и не обслужваше никого, а свеждаше глава и се усмихваше, когато клиентите влизаха, сякаш това беше негов собствен клуб за отбрани посетители.

Една от продавачките, придружавана от асистентка, се приближи и когато Трой започна да посочва едно кожено палто, а после друго, те ги отключваха в благоговеен ритуал, а после ги смъкваха от закачалките и ги нахлузваха на раменете на Изобел. Обвиха я в тъмна норка, в блед оцелот, накараха русата й коса да засияе в контраст с тъмния кадифен блясък на тюленовата кожа. После намериха палто в два цвята, красиво изработено от меки къси кожи, несъмнено скъпо палто.

— Това е — въздъхна Трой.

Беше норка в цвета на блед пчелен мед, с широка яка от контрастираща тъмна норка, която можеше да се прегъва, за да образува топло жабо около врата. Изобел погледна видението в огледалото пред себе си — русата й коса се спускаше като водопад над тъмната яка и меднозлатистата кожа, хармонираща с косата.

— Колко струва? — попита тя.

Асистентката хвърли поглед към Трой, преди да отговори. Трой наклони глава към ухото й. Изобел долови шепот. Прозвуча като четирийсет хиляди лири .

— Няма значение — заяви важно Трой. — Това е работен капитал. Ще го вземем — подаде златната си кредитна карта на асистентката и я оставиха да го опакова, докато те поеха обратно към „Хародс“.

— Как плащаш за това? — попита неспокойно Изобел.

— Кредит — каза Трой важно. — Аванс срещу печалбите ти.

— Аванс откъде? — попита Изобел. — Кой плаща? Издателите ли?

— Банковият ми мениджър — каза Трой с гримаса. — Какво можем да направим? Трябва да имаш тези дрехи.

— Не е нужно да имам палто за четирийсет хиляди лири — каза Изобел, когато се върнаха в „Хародс“ и се качиха с асансьора до отдела за дизайнерски рокли.

— Нужно е, и още как — каза Трой. — Хайде.

Влязоха в стаята така, сякаш тя им принадлежеше. Една от асистентките ги разпозна и се приближи напред с усмивка.

— Още няколко рокли — каза Трой със замах. — Зимни коктейлни рокли, и няколко жакета или дълги шалове в тон с тях.

Одобриха една права рокля в електриково синьо с обикновено сако в тон с нея, коктейлна рокля в бяло и златисто със сако в същия цвят, и украсена с мъниста синя вечерна рокля. После продължиха към отдела за обувки и избраха обувки в тон с дрехите, после към отдела за изящно бельо, и купиха още няколко комплекта бельо.