Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Приготвяше си чай, когато чу как колата на Филип спира, последвана от тази на Мъри. Отидоха първо до пристройката с басейна, а после влязоха заедно в кухнята през задната врата.

— Привет — каза Изобел. — Ще искате ли чай? Тъкмо запарвам в чайника.

— С удоволствие — каза Филип. — Ти?

— Да, моля — каза Мъри.

— Днес е денят за пускане на водата — обяви Филип. — Току-що проверихме. Боята по стените е изсъхнала, готови сме за старт. Искаш ли ти да имаш честта, Изобел? Първо дамите.

— О, да — каза тя, опитвайки се гласът й да звучи въодушевено.

Филип беше прекалено доволен от басейна, за да долови напрегнатата нотка в гласа й, но Мъри й отправи бърз, въпросителен поглед. Изобел тръгна първа надолу по новия остъклен пасаж към обора. Всичко миришеше на прясна боя, гласовете им кънтяха в пустото, студено помещение. Имаше излъчване на нещо сурово, ново, модерно, много различно от мекотата на старите греди и протритите плочи на някогашния под.

— Ще изглежда много по-добре, когато в басейна има вода — каза Мъри, долавяйки разочарованието й. — Това ще вдъхне живот на помещението. А басейнът ще топли цялата сграда.

Филип размотаваше маркуча.

— Готови? — попита той.

Изобел отиде до крана за водата.

— Обявявам, че този басейн е готов за пълнене — каза тя, и пусна водата.

Водата избликна от маркуча и плисна в басейна. Двамата мъже стояха на ръба и се взираха надолу в дълбокия край, на около два метра под тях.

— Необходимо е доста време, за да се напълни — каза Филип.

— Почти два дни — отвърна Мъри. — Може да сложите два маркуча от крановете на двора, ако нямате търпение. Но другият начин отнема само около ден повече.

— Нямам търпение — каза Филип.

Изобел се извърна и тръгна обратно към къщата. Пасажът беше боядисан в бяло, докато успеят да се спрат на цветова схема. Подът беше покрит със сив мокет. Още не бяха купили завеси и ярка светлина обливаше сивото и бялото. Изобел си помисли, че пасажът имаше такъв вид и мирис, сякаш се намираше в някаква мрачна институция. Изпита смущаващото чувство, че е станала съучастник в изхвърлянето на домашния уют от собствения си дом, че се е превърнала в разрушител на собственото си удовлетворение.

Потисната, тя запари чай в чайника и сложи бисквити на кухненската маса с двете чаши чай за мъжете.

— В десет тази вечер ли беше? — попита Филип, когато влезе в кухнята.

— Десет?

— Времето, когато щяха да ти позвънят?

За момент Изобел не разбра какво й казва той. Даваше си сметка за острия поглед на Мъри, който я наблюдаваше как се опитва да си спомни лъжите си.

— О, от Ню Йорк! Да.

Филип се обърна към Мъри:

— Искаше да освободя телефона тази сутрин, защото чакала обаждане от Ню Йорк. Наложи се да й обясня, че би се наложило да станат посред нощ, за да й се обадят. Разбира се, че ще позвънят в десет тази вечер.

Мъри кимна и отпи от чая си.

— Издават ли ви в Америка? — попита той вежливо.

— Издаваха ме по-рано — каза Изобел. — Но не взеха последната книга. Надявам се да си намеря нов американски издател.

— Стилът й е твърде английски, твърде в духа на високата литература — каза Филип предано. — Прекалено умна е за тях.

Изобел се усмихна.

— Просто модата се мени — каза тя печално. — По онова време се вмествах в нея, сега вече не. Може отново да изляза на мода след няколко години.

Мъри я погледна със смесица от любопитство и съчувствие.

— Но сигурно е много трудно — каза той. — Сигурно се питате къде грешите. Сигурно искате да напишете различен тип книга, или да смените пазара.

Изобел го стрелна с бърз, неспокоен поглед и не каза нищо.

— О, тя никога не би направила това — прекъсна го Филип.

— Тя не пише за пазара. Тя е човек на изкуството, а не драскач. Тя пише литература, а не долнопробни бестселъри.

Мъри не каза нищо, а продължи да гледа спокойно Изобел.

— Просто пиша в съответствие с идеите, които ми идват — каза тя неловко.

— Свърши ли много работа днес следобед? — попита Филип.

— Малко бях блокирала, затова излязох да се разходя — призна Изобел.

— Какво е да бъдеш свободна жена! — възкликна Филип.

— Ние бяхме на ужасно отегчителна среща в училището. Не мисля, че ще вземат решение, не и преди три месеца, през които ще ни се обаждат и ще ни задават отново и отново едни и същи въпроси.

— Нали става дума за пари на данъкоплатците — каза Мъри.

— Счетоводството и изготвянето на сметките ни ще трябва да бъде абсолютно точно докрай, щом отсега се бавят така.