Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Изобел телефонира в офиса на Трой. Служителката на рецепцията се държа мило. Да, Трой се беше обадил в офиса и си беше получил съобщенията. Казал, че е постоянно в движение и затова нямало да остави телефонен номер, не можели да му препращат и пакети. От време на време си проверявал имейлите. Ако имало нещо спешно, Изобел можела да му напише имейл. Изобел започна да пише писмо.

МОЙ НАЙ-СКЪПИ ТРОЙ,

МОЛЯ ТЕ, ТЕЛЕФОНИРАЙ МИ, ИМАМ НУЖДА ДА ЧУЯ ГЛАСА ТИ. МНОГО СЕ БЕЗПОКОЯ КАКВО ПРАВИШ И ЗАЩО ОТСЪСТВАШ ТОЛКОВА ДЪЛГО ОТ ОФИСА. ОСВЕН ТОВА, ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ СИГУРНО СИ ПРЕДАЛ НОВАТА КНИГА НА ЗВ. ИМАМ НУЖДА ОТ ПАРИТЕ, КАКТО ЗНАЕШ. МОЛЯ ТЕ, КАЖИ МИ КАКВО СТАВА. ЧУВСТВАМ СЕ МНОГО БЕЗПОМОЩНА БЕЗ ТЕБ.

ИЗОБЕЛ.

Натисна „изпрати“. Чу се успокояващо пиукане като от телефон и набиране на номер, и съскане на статично електричество, а после върху иконката на компютъра й се появи малко телеграфно стълбче. Изобел седеше пред екрана и следеше цялата тази дейност, сякаш това можеше да помогне, сякаш можеше някак да издърпа Трой от мястото, където беше, от междинното му състояние, и да го върне при нея. Тя продължи да гледа, докато иконката престана да проблясва и на екрана се появи съобщение, което я уведомяваше, че писмото е изпратено и че връзката е прекъсната.

Изобел кимна. Наистина имаше чувството, че връзката й е прекъсната. Сега осъзна, че не Трой беше този, който се носеше в някакво междинно състояние и пространство, не Трой беше самотен и лишен от общуване. Точно обратното: Трой пътуваше, Трой се регистрираше в хотели, Трой беше обстрелван с постоянна комуникация, с телефонни съобщения и имейли. Изобел бе тази, която беше самотна: по-самотна отвсякога, докато съпругът й ходеше на работа с приятеля си, а единственият любовник, когото бе имала, отсъстваше от двайсет и осем дни и не отговаряше на обажданията й. Нейното превъплъщение като Зелда Виър й беше отнето, а книгата й, написана под името на Зелда Виър — увиснала между автора и издателя в пустия апартамент на агента й. Новата й книга под името на Изобел Латимър — беше ненаписана, и в момента й беше невъзможно да я напише.

Изобел излезе в антрето и нахлузи туристическите си обувки. Отправи се по пътеката към високата част на Уийлд. Не знаеше какво друго можеше да направи.

Нивото на водата в плувния басейн незабележимо се покачваше. Въпреки своята липса на интерес към каквото и да било друго, освен Трой, Изобел откри, че нещо я привличаше към постройката с басейна. Прекарваше дълги минути, гледайки как струйките вода се стичат от маркуча в басейна, неспособна да забележи някакво повишаване в нивото на водата. Но когато си тръгна и се върна един час по-късно, то се беше повишило видимо.

Филип искаше парти, истинско парти с шампанско, фирма за кетъринг и хубави момичета в бански костюми.

— Сигурно познаваш стотици хора — настоя той пред Изобел. — Покани ги да дойдат.

— Ще бъде страхотна реклама за нашата работа — изтъкна Мъри. — Можем да напечатаме брошури.

— Да ги направим като салфетки — каза Филип.

— Гениална идея — каза Мъри. — Абсолютно гениална. Да пресметнем колко ще струва.

— Не познавам стотици хора, които биха дошли на парти край басейна — каза Изобел студено. — Всички хора, които познавам, са на средна възраст, учени и писатели. Не са нито толкова суетни, нито толкова склонни да си смъкнат дрехите и да се хвърлят вкупом във водата. Освен това не можем да си позволим голямо парти.

Мъри и Филип си размениха кратък, неразгадаем поглед на мъже, които заедно се сблъскват с женската раздразнителност. На Изобел й хрумна ужасната мисъл, че Филип сигурно е казал на Мъри, че тя страда от резки внезапни промени в настроението заради менопаузата. Отправи му унищожителен поглед.

— Принудени сме да се ограничаваме заради изкупуването на дела ти във фирмата — каза тя кратко. — Не можем да си позволим да организираме и парти.

— Права си; може би по някое време през лятото — каза Филип, за да я умилостиви. — А след като нагревателят на басейна поработи един ден и повиши температурата, ще си направим собствено малко парти. Ще ти хареса ли да се топнеш, Мъри?

— Абсолютно.

— Може да идваш да плуваш всяка сутрин — каза Филип. — Аз ще плувам преди закуска. Ами ти, Изобел?

Тя успя да се усмихне неохотно и каза:

— Може би по-късно през деня.

Същата вечер включиха нагревателя на басейна и на другата сутрин Изобел се събуди сама в леглото. Слезе в антрето по халат и надникна през остъкления коридор към пристройката с басейна. Пижамата на Филип и дрехите на Мъри, разпръснати в коридора, показваха, че бяха изхлузили дрехите си, тичайки към басейна, и се бяха гмурнали в него голи. Въпреки че двойните остъклени врати в края на коридора бяха затворени, тя ги чуваше как крещят и подвикват от радост, а после — див вик и гъргорене, когато единият от тях се гмурна.