Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— За колко време замина? — попита тя.

— Месец — каза момичето.

— Нямах представа, изобщо не спомена пред мен — възрази Изобел. Настъпи неприятно мълчание. — Тези дни му изпратих един пакет, ръкопис — каза Изобел. — Можете ли да ми кажете дали го е получил?

— Не знам — каза момичето.

Изобел мислеше бързо. Ако Трой не беше получил пратката и тя бъдеше отворена от някой друг, щеше да стане съвсем очевидно, че авторката на романите на Зелда Виър е Изобел Латимър, и внимателно изградената фасада на измамата щеше да рухне светкавично.

— Много е важно да разбера — настоя тя. — Пратката беше препоръчана. Някой трябва да се е подписал за нея.

— Голям, тежък пакет, увит в кафява хартия? — допита момичето. — Старомодно увит с канап и така нататък? Аз се подписах за него. И му го дадох, но той го занесе горе. Получи го, преди да замине. Сега не е в офиса.

Изобел почувства неимоверно успокоение. Каквото и друго да станеше, Трой не бе забравил уговорката им за пълна дискретност относно Зелда.

— Имате ли телефонен номер, на който може да бъде открит? — попита тя.

— Не — каза момичето. — Само мобилният.

Изобел почувства как я залива облекчение.

— О, разбира се. Ще му се обадя на него.

— Имате ли номера?

— Разбира се, че имам номера — рязко каза Изобел. — Все пак ви благодаря. Дочуване.

Докато поставяше слушалката обратно върху вилката, осъзна, че трепери. Спря за момент и поседя безмълвно, с ръце в скута.

Взе тефтерчето си с телефонни номера и намери номера на мобилния телефон на Трой. Поне можеше да говори с него и да се увери, че не му се е случило нещо, и че каквото и да правеше през тези дълги четири седмици отсъствие от офиса си, не е напълно неоткриваем.

Набра номера. За нейно огромно облекчение отговорът дойде веднага, на първото позвъняване; но после един ужасен, безплътен глас каза с интонация на робот: „Номерът, който сте избрали, е недостъпен. Можете да оставите съобщение след сигнала. Ако желаете да оставите повторно съобщение в някакъв момент, можете да натиснете клавиш „х“ на телефона си“. Последва остро изписукване.

— Трой — изрече Изобел с изпълнен с болка шепот. — Толкова съм разстроена, че си заминал така, без предупреждение. Чувствам се… — тя млъкна рязко. Не можеше да диктува съобщение на телефонен секретар, понесена от такива бурно кипящи, объркани емоции. — Моля те, обади ми се — каза тя. — Обади ми се веднага.

Той не се обади. През целия ден Изобел тичаше да вдига слушалката при първо позвъняване, а когато Филип се прибра вечерта, тя продължи да се ослушва за телефона, докато вечеряха, а той говореше ентусиазирано за работата си през деня.

На следващия ден щяха да започнат да пълнят басейна на семейство Латимър.

— А след още два дни ще плуваме за първи път — каза той. — Какво ще кажеш, да поканим Мъри на вечеря и да си направим малко парти? Парти за откриването на басейна. Има ли някой от Лондон, когото би искала да поканиш? Какво ще кажеш за онзи Трой?

— Няма го — каза Изобел, като се опита да прикрие унинието в гласа си. — Не знам къде е.

На другата сутрин, веднага щом Филип излезе от къщи, тя изтича в кабинета си и опита отново.

„Номерът, който сте избрали, е недостъпен. Можете да оставите съобщение след сигнала. Ако желаете да оставите повторно съобщение в някакъв момент, можете да натиснете клавиш „х“ на телефона си“.

— Трой — каза Изобел. — Аз съм, Изобел. Много се безпокоя от това, че замина без предупреждение. Моля те, непременно ми се обади днес.

Затвори телефона и включи компютъра. Беше планирала днес да започне да редактира романа на Зелда Виър, но макар че отвори първа глава и забеляза фрапираща непоследователност в описанието на къщата, почувства, че няма енергия дори да нанесе поправка.

Телефонът иззвъня. Изобел скочи и грабна слушалката.

— Ало? — каза настойчиво.

— Аз съм, скъпа — каза Филип. — Познай как ти се обаждам?

На Изобел й идваше да заплаче от разочарование.

— Не знам.

— От мобилен телефон. Мъри току-що ми купи. Сега знаеш, че съм истински млад предприемач.

— О, прекрасно — каза Изобел.

— По-добре да ти дам номера, за да можеш да ми звъниш, когато съм извън офиса.

— Може ли да ми го кажеш, когато се прибереш у дома? Очаквам доста важно обаждане.

— Ще отнеме само минута — каза леко засегнат Филип. — Ако имаш химикалка подръка.

— Да, да, добре.

Той бавно продиктува номера, а после я накара да му го повтори.