Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Но е добре да им представим цените на отделните части, за да могат да поръчват екстри, ако поискат по-обикновен басейн с допълнения.

В седмиците, които последваха, Изобел разполагаше с къщата само за себе си така, както не се беше случвало през дългите години на боледуването на Филип. Сутрин обикновено закусваха с Филип, а после той вземаше колата и слизаше до къщата на Мъри в селото, за да започне работа. В някои дни отиваше с колата да говори с клиенти на фирмата, в други оставаше в офиса и се занимаваше с документацията, докато Мъри излизаше. И в двата случая беше извън къщата от девет сутринта до около пет или шест вечерта.

Изобел си беше мислила, че ще й липсва, но откри, че обича тишината на празната къща. Работеше далеч по-добре сама в къщата, без усещането, че Филип обикаля безцелно наоколо, без постоянното далечно бръщолевене на телевизора, без Филип постоянно да подава глава през вратата, за да я попита услужливо дали би искала чаша чай или пък дали ще обядват по-рано. След като се разболя, Филип не беше приятен съжител, макар че Изобел, съзнавайки обичта си към него, бе убедила себе си, че й е приятно той да е в къщата по цял ден. Сега, когато се беше освободила от него, осъзна, че скърцането на дъсчените стълби под краката му, щракването, когато той отваряше входната врата да погледне идва ли пощальонът, са я дразнели, отклонявайки вниманието й. Самотата и отегчението на Филип се бяха просмуквали под вратата на кабинета й като натрапчива неприятна миризма.

Сега, когато Филип беше зает и щастлив, и се забавляваше и се наслаждаваше на компанията на приятел, Изобел забеляза, че вече тя е тази, която броди из къщата. Но го правеше с възторженото съзнание, че разполага със свобода в собствените си владения. Когато работеше в кабинета, се наслаждаваше на спокойствието и усамотението си. Когато й се допиеше чай, отиваше до кухнята, отбелязвайки с наслада колко подредено е всичко, отчитайки лукса да може да си приготви една чаша, само за себе си, и да не се налага да се бави, за да слуша как Филип се оплаква от долнопробните предавания по дневната телевизия или иска да й разкаже за нещо, което току-що е видял в някое токшоу.

Изобел съкрати работните часове на госпожа М. отчасти защото нямаше нужда от нея, но тайно съзнаваше и че иска къщата изцяло за себе си. Откри, че дори присъствието на госпожа М. беше дразнител. Хлопването на вратата сутрин, постоянното й наблюдение над брачния им живот, злоупотребата й — поне така се струваше на Изобел — с дружелюбието на Мъри, бяха превърнали госпожа М. не толкова в помощничка на Изобел, колкото в съперница за самото сърце на дома.

— Ако нямам работа на пълен работен ден тук, ще трябва да си потърся друго място — предупреди я госпожа М. — Старая се да се съобразявам с непостоянен работен график, госпожо Латимър, но имам нужда от пълен работен ден.

— Напълно ви разбирам — каза Изобел. — Но както виждате, тъй като господин Латимър е добре и работи извън къщи, наистина нямам нужда от човек в къщата по цял ден.

— Все пак остават цялото чистене, пазаруването и прането — изтъкна госпожа М.

— Да — каза Изобел, мислейки си, че поне положението с пазаруването щеше съществено да се подобри, ако тя поемеше контрола над него. Парите за домакинството в буркана върху работния плот в кухнята все още намаляваха невероятно бързо. Госпожа М. твърдеше, че харчела малко, както винаги, а Филип твърдеше, че не взема повече от две лири за сандвич на обяд. Явно системата беше рухнала преди няколко месеца; едва сега Изобел се почувства достатъчно силна да се изправи пред недоволството на госпожа М.

— Ще имате нужда от човек, който да поема домакинските ви задължения — изтъкна госпожа М. В думите й се таеше неизказан намек, че Изобел е твърде мързелива, за да върши сама домакинската си работа, и че би могла да се опита да се справи за няколко дни, но усилията й ще се окажат безплодни.

— Несъмнено имам нужда от някого — съгласи се Изобел. — В момента съм много заета. Довършвам нов роман. Но нямам нужда от човек по седем-осем часа на ден. Мисля си, че четири часа три пъти седмично би било предостатъчно. Но може би вие не искате да работите така? За шест лири на час?

Изобел извличаше дребнаво, злорадо задоволство от проточилото се мълчание, докато госпожа М. се опитваше да пресметне колко прави четири часа по три пъти седмично, по шест лири, а най-накрая заяви възмутено: