Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Изобел мислеше бързо. В швейцарската банкова сметка нямаше достатъчно пари да покрият такъв разход, а тази година нямаше да постъпят повече до предаването на пълния ръкопис на втория роман.

— Това са всичките ни спестявания — каза тя. — И отгоре. Наистина е голяма сума.

— Знам — каза Филип. — Но нали видя как работи той. Искаме да бъдем в този бизнес, Изобел. Искам само справедливо разпределение на дяловете и равно право на глас в него.

— Ще трябва да изтеглим ипотечен заем за къщата — каза тя. — Не можем да покрием всичко от спестяванията си. Ще трябва да направим голяма ипотека.

Той кимна.

— Това не е абсолютно никакъв проблем. Ще излезем на печалба, голяма печалба, преди да е изтекла годината.

Против волята си, Изобел се усмихна на ентусиазма и решителността на Филип:

— Не съм те виждала такъв от години — каза тя.

Филип й се усмихна широко.

— Не съм се чувствал така от години — съгласи се той.

Тя неохотно набра номера на Трой.

— Здравей — каза той вежливо. — Благополучно ли се прибра?

— Да — каза тя. — Съжалявам, че те безпокоя, но имам нужда от парите от швейцарската банкова сметка, за бизнеса на Филип. И имам нужда от аванса за втория роман, колкото е възможно по-скоро.

— Не мога да ти го издействам, докато не предадеш романа — каза Трой. — Нали каза, че можеш да подготвиш груба чернова много скоро?

— Да.

— Мога да получа парите, ако им я покажа, мога да им кажа, че сумата ти е необходима веднага за къщата ти в Кал д’Антиб.

— Де да беше — каза Изобел печално. — Всъщност съм на път да се превърна в рекламен агент за плувни басейни в Кент.

— Сигурна ли си, че сделката е добра?

— Убедена съм.

— Да кажем тогава две седмици, един месец, за да имаш време да предадеш ръкописа, а те — време да платят?

— Добре — каза Изобел неохотно. Каза „дочуване“ и затвори телефона, а после се обади в банката. Хвана ги точно преди затварянето. Изпита чувства на разтърсващ ужас, докато и свързваха със служителя по ипотеките.

Обясни, че иска да ипотекира къщата си за около две трети от пазарната й стойност, и че ще изплати заема до два месеца. Съветникът по ипотеките, привикнал да си има работа с големи суми в тази заможна част от страната, не се смути от числото триста и петдесет хиляди лири, и обеща да върне обаждането веднага..

Изобел остави слушалката и зарови лице в ръцете си. Никога преди не бяха ипотекирали къщата си. За Изобел беше голямо успокоение, че застраховката за инвалидност на Филип им беше позволила да купят къщата без обременяване и затова, каквито и финансови затруднения да бяха преживявали след това заради намаляващите хонорари и непрекъснатите разходи, тя винаги живееше с усещането, че домът й е подсигурен.

— Това е само за два месеца — успокои се тя. — А после пристигат парите на Зелда Виър.

Решително се обърна към монитора и включи компютъра. Вече беше на двайсет и четвърта глава, трябваше да напише най-малко петдесет глави за дебелата книга, която искаха издателите и читателите. Героинята й беше преживяла почти фаталната катастрофа и лежеше в болница. Духовният й водач беше пристигнал през стелещите се мъгли на упойката. С крива усмивка Изобел се зае с приятната задача да напише еротична сцена на любов с дух от отвъдното.

Беше погълната от работата си, когато телефонът до нея иззвъня и тя изплува от света на духовете, за да приеме обаждането от банковия служител по ипотеките. Човекът потвърди, че са готови да изготвят ипотека върху къщата и имота, която щеше да възлиза на триста и петдесет хиляди лири. Изобел чу уплашеното потрепване в гласа си, докато го молеше да изпрати веднага формулярите по пощата.

— Само за два месеца — опита се да се утеши тя.

Мъри не беше очаквал Изобел на вечеря. Чакаше Филип в бара, не беше видял, че масата вътре в ресторанта е подредена за трима. Изглеждаше изненадан, когато я видя, погледна я с неочаквано събудено внимание.

Изобел си помисли, че може би е заради прическата — беше вдигнала косата си и я беше прибрала с фиби високо на главата вместо на тила, което несъмнено й придаваше малко от блясъка на Зелда. Беше използвала очна линия и спирала и знаеше, че изглежда добре в коктейлна рокля, която по стандартите на Зелда беше скромна — бледосива с висока яка и къси ръкави, — но доста стилна за Изобел.

— Изобел, колко прекрасно е да те видя! — възкликна Мъри, изправяйки се на крака. — Значи не остана в Лондон?