Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Не — каза тя кратко.

— Мислех, че се прибираш утре — каза той.

— Размислих.

— Добре ли мина всичко?

Изобел се обърна към сервитьора, който ги чакаше да поръчат напитките си.

— Сухо шери, ако обичате — каза тя.

— Добре ли мина всичко в Лондон? — попита отново Мъри, докато Филип си поръчваше питие.

Изобел го погледна. Чудеше се дали не долавя нотка на злорадство в загрижения му тон.

— Всичко беше чудесно, благодаря — каза тя хладно. — Просто приключих по-рано, отколкото мислех, и нямаше причина да оставам.

— О, нямало е причина — каза той, сякаш това обясняваше всичко. — Е, толкова съм доволен, че успя да стигнеш за вечеря тук. Това прави празненството истинско.

Изобел се усмихна и насочи вниманието си към менюто.

За нейна изненада прекараха приятна вечер: имаше истинско усещане за празник. Изобел забрани на мъжете да вадят бизнесплана на масата, но те така или иначе имаха повечето цифри в главите си, така че през голяма част от вечерята изчисляваха суми и пресмятаха печалби.

— Явно истината е, че към следващия вторник всички ще бъдем милионери — каза Изобел весело.

— Най-малко — отвърна Филип. — Наздраве за нас! — Вдиша чашата си и пиха наздравица за фирмата.

— Значи подписваме утре? — поиска да се увери Мъри.

— Следващия понеделник — поправи го Изобел. — Веднага щом получа чека от банката.

— Понеделник значи — каза Мъри. — По дяволите. Днес затварят по-рано. Канех се да си купя ново „Ферари“.

Изобел и Филип отидоха заедно до банката да вземат чека. Годините на боледуване и пасивност бяха оставили знака си върху Филип: той не попита как са събрани парите, все така готов да оставя всичко в ръцете на Изобел. Тя му каза, че са били нужни всичките им спестявания и влогове и че е била принудена да вземе и заем от банката, гарантиран с къщата, но в отговор Филип само я увери, че ще получат по-добра печалба от това капиталовложение, отколкото от всичко друго, че той ще получава заплата още от първия ден, и ще си изплащат дял от печалбите на всяко тримесечие.

Занесоха заедно чека на Мъри. Филип шофираше, Изобел държеше в скута си чантата, в която беше чекът, предназначен за фирмената банкова сметка на Мъри. Той ги посрещна на вратата.

— Тъкмо правех кафе — каза той. — Предполагам, че трябваше да сложа да се изстудява шампанско.

— Не и в десет и половина сутринта — каза Изобел. Подаде чека на Филип, който го връчи на Мъри.

— Заповядай. Не харчи всичко наведнъж.

— До края на тримесечието вече ще теглите сумата обратно във вид на печалби — обеща Мъри.

— Знам — каза Филип. — Чу ли се с хората от училището? Доволни ли са от цифрите, които им представихме?

— Искат да се срещнат с нас днес следобед — каза Мъри и тръгна пред тях към кухнята.

Изобел хвърли поглед към подножието на стълбите, където беше оставила обувките си. Застланото с килим първо стъпало беше все така празно.

— Позволих си волността да кажа, че и двамата ще бъдем на срещата — каза Мъри. — Надявах се, че ще можеш да дойдеш?

— Разбира се — каза Филип. — Ще трябва да си сверим ангажиментите и да планираме какво ще правим през останалата част от седмицата. Но, разбира се, ще дойда днес следобед.

— Не трябва да се преуморяваш — предупреди го Мъри. — И двамата сме толкова заети, че бихме могли да работим по четирийсет и осем часа без прекъсване.

— Не, той не трябва да го прави — заяви Изобел.

— Никога не съм се чувствал по-добре — каза Филип. — Не вдигай толкова шум за нищо.

Мъри се спогледа усмихнато с Изобел.

— Кафе за всички? А после ще е по-добре да се върна към работата си. Искам да подготвя някои модели, за да ги покажа в училището днес следобед.

— Аз мога ли да направя нещо? — попита Филип нетърпеливо.

— Би ли могъл да направиш изчисленията на себестойността, докато аз изготвя чертежите на компютъра?

— Абсолютно — каза Филип. — Два варианта ли ще им предложим?

— Мислех си да направим три основни модела и предполагам, че ще се спрат на средния. Хората почти винаги правят така.

— Ето какво ще ви кажа — прекъсна ги Изобел. — Ако може да взема колата, ще се прибера и ще оставя двама ви да се занимавате с това.

— Да, разбира се — каза Филип. Подаде й ключовете от колата и я целуна разсеяно по бузата. — Мъри може да ме откара вкъщи, след като приключим с училището.

— Сигурно ще е около четири — каза Мъри на Изобел.

Изобел кимна и излезе от кухнята: докато излизаше от входната врата, чу Филип да казва разпалено: