Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Е, вече е почти написано — каза Изобел. — Бих могла да ти изпратя първата чернова до две седмици. Но не бива да я показваш на никого, не е готова за публикуване. Има нужда от още една чернова, може би две.

— Просто искам да я видя — каза Трой. — До две седмици би било страхотно.

Целуна я — вежлива лондонска целувка, по едната буза, а после по другата, без топлота, без ласка, скрита зад лекото докосване на устни по кожа. Изобел сложи длани на ръцете му над лактите и го прегърна за миг.

— Съжалявам, че накрая стана така — каза тя. — Аз наистина…

Трой се усмихна, без да й позволи да се доизкаже, независимо какво беше това, което „тя наистина…“

— До скоро — каза той небрежно, задържа вратата отворена, докато тя се качи на задната седалка на таксито, а после леко я затвори.

Изобел позвъни на Филип от гара „Ватерло“, веднага щом видя на таблото за заминаващи влакове кога пристига нейният. Госпожа М. вдигна телефона.

— Исках само да кажа, че се прибирам вкъщи по-рано — каза Изобел. — Няма да остана да нощувам. Ще си бъда вкъщи навреме за вечеря.

— Момчетата смятаха да излизат за вечеря — каза госпожа М. снизходително. — Очевидно за да отпразнуват нещо.

Изобел овладя раздразнението си и не си позволи да попита госпожа М. какво празнуваха.

— Филип там ли е? — попита тя.

— Отиде в къщата на Мъри. Отидоха заедно. Казаха, че ще работят по някакви книжа.

— Ще трябва някой да ме вземе от гарата — каза Изобел. — Можете ли да телефонирате на Филип вместо мен и да го помолите да ме посрещне? Ще пътувам с този в три часа.

— Разбира се — каза госпожа М. — Да ви оставя ли една салата? Или ще се храните навън с момчетата?

За момент Изобел се замисли колко напълно абсурдно беше шейсет и две годишният й съпруг и четирийсет и пет годишният му приятел да бъдат наричани „момчетата“ от жена, която беше на трийсет и няколко. През осемнайсети век те щяха да са стари мъже, през Средновековието щяха да са направо патриарси. Във всяка епоха преди деветнайсети век, предвид факта, че принадлежеше към работническата класа и беше плодовита, самата госпожа М. надали щеше да доживее сегашната си възраст. Изобел установи, че размишлява за евентуалната смърт на икономката си с подозрително задоволство.

— Знаете ли къде ще отидат да вечерят „момчетата“? — попита тя.

— „Мезон Руж“ — каза госпожа М. — Помолиха ме да запазя маса за осем часа.

„Мезон Руж“ беше скъп ресторант в близкото градче Филдинг. Изобел повдигна вежди.

— Сигурно имат повод за празнуване — отбеляза тя. — Ще реша, когато се видя с Филип. Не е нужно да ми оставяте нищо, мога да се погрижа за себе си.

— Добре тогава — каза госпожа М. сговорчиво. — Ще му кажа да ви посрещне на влака в три часа.

Изобел почти очакваше да види колата на Мъри, когато излезе от гарата в сивия мартенски следобед, но срещу входа беше паркирана само тяхната кола, на волана беше Филип.

— Значи не остана да пренощуваш? — отбеляза той.

— В крайна сметка ми отне само миг да погледна корицата — каза тя небрежно. — После обядвах набързо с Едуард и беше толкова рано, че реших да се прибера у дома.

— Можеше да отидеш на пазар — предположи той. — Или в библиотеката, или да се видиш с някого на чай.

— Исках да си дойда у дома — каза тя, и беше възнаградена, когато той посегна да докосне ръката й, отпусната в скута.

— Това е хубаво — каза той. — И означава, че можеш да излезеш с нас довечера. Уредихме формалностите по партньорството. Напълно сме готови да действаме веднага щом напишеш чека.

— Оценителят е посочил цена? — попита тя.

— Да. Не е особено честно всъщност, защото точно днес Мъри получи запитване от едно училище. Искат цена за басейн с олимпийски размери за състезания и гала изяви. Ще струва стотици хиляди лири. Но Мъри каза, че няма да го брои в сделката, защото оценката трябва да има все някаква граница във времето. Но това ме накара да видя каква изгодна сделка сключваме.

— Колко? — попита Изобел.

— Поеми си дъх — каза Филип. — Триста и петдесет хиляди лири.

Изобел беше ужасена.

— Това е със сто хиляди лири повече, отколкото очаквахме! — възкликна тя.

— Знам — каза той. — Но с цифрите не може да се спори, Изобел. Те говорят сами за себе си. Мъри има договори и активи на стойност седемстотин хиляди лири. Ако искам половината дял от бизнеса, тогава трябва да го купя на половината от пазарната цена. Което си е редно, редно си е.