Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Мъри остана за обяд. Изобел, във ведро съгласие с Филип, не се дразнеше от присъствието му на масата за обяд, въпреки демонстративната гордост на госпожа М. от пая с бъбреци и стек, който беше приготвила. Мъри попита Изобел за работата й и стана очевидно, че беше прочел романа, който тя му надписа, и че беше размишлявал върху него. Въпросите, които задаваше, го представяха като интелигентен човек, макар и с ограничено образование, а преподавателят у Изобел винаги симпатизираше на хора, които полагат усилия сами да разберат.

Госпожа М. разчисти чиниите и им направи кафе, а после излезе от кухнята, за да довърши работата си в другите стаи. Мъри беше обещал да я откара вкъщи и я чакаше да приключи.

— Мъри ми направи доста интересно предложение — каза Филип. — Още не съм казал „да“ или „не“. Казах, че ще трябва да го обсъдя с теб.

— Какво? — попита Изобел. — Нали не е аквапарк с водна пързалка, пристроен към басейна ни?

Мъри се ухили.

— Странно е, че го казвате, тъкмо си мислех колко подходящо ще е за вас.

— Предложи ми работа — каза Филип. — Не мога да ти опиша колко съм поласкан.

Изобел премести поглед от единия към другия.

— Работа ли?

— И през ум не би ми минало, ако той не беше много по-добре — каза Мъри припряно. — А ако мислите, че ще е твърде много за него, тогава просто забравете всичко това.

— Не, не мисля — каза Изобел. — Но каква работа?

— Вечно бързам за нещо, не мога крак да подвия — каза Мъри доверително. — Страхотно е да си все забързан, но аз съм жертва на собствения си успех. Бизнесът ми има нужда от двама като мен. Онова, което предлагам — грижа за клиента, индивидуално планиране, контрол след продажбата — това е много интензивна работа. Но именно това характеризира цялата операция. Не мога да се справям с повече от два-три басейна едновременно, а получавам запитвания за по пет-шест басейна всяка седмица, дори седем-осем. Миналата седмица имах десет обаждания.

— Но Филип не разбира нищо от басейни — отбеляза Изобел.

— Знам повече, отколкото си мислиш — каза Филип. — Не забравяй, че планирах нашия от самото начало.

Мъри поклати шава.

— Филип има страхотен стил — каза той. — Ако каже на някои клиенти, че тъмносиньото е цветът за тях, те му вярват. Хората във Флийт бяха напълно убедени. Той им продаде онзи басейн, аз просто закарах него и себе си дотам. Филип свърши цялата работа. Той има класа, всеки може да види това. Аз съм човек, издигнал се със собствени усилия, и понякога си личи. Опитах се да поправя някои от недостатъците си, но понякога се налага да влизам в доста изискани къщи и не мога да се почувствам удобно там. Не ми е там мястото, не знам какво е уместно да кажа — той хвърли поглед към Филип с безспорна привързаност. — Не като Филип. Той има класа. Той е първо качество.

Изобел откри, че е странно трогната от тази изповед.

— Със сигурност тези неща са без значение в наши дни — каза тя: знаеше, че имат значение, но искаше да успокои Мъри, че за нея нямат.

Той й отправи хлапашката си усмивка.

— Разбира се, че имат значение, Изобел — каза. — Вие сте светска жена. Знаете за какво говоря. Филип може да ми помогне да бъда приет някъде само заради начина, по който се качва по стъпалата.

Филип сви леко рамене в израз на несъгласие.

— Е, едва ли…

— Освен това имам и проблем с бумащината. Истински кошмар е да попълваш редовно всичко. Трябва да бъда регистриран по ДДС, а те са като копои. Аз съм едноличен търговец и трябва да имам изрядни счетоводни книги. И всичко е много поверително. Хората ти казват много неща, когато ти кажат какъв вид басейн искат. А когато работя в — да ги наречем ли „по-висшите ешелони“ — получавам все по-често информация, която е от все по-деликатно естество. Наскоро, когато изпълнявах една поръчка, се налагаше да минавам през проверка за сигурност, преди да мога да отида на обекта. Не мога просто да наема случаен човек. Искам човек, на когото мога да се доверя. Човек честен и старателен, и с доказани способности.

Изобел се поколеба и хвърли поглед към Филип.

— Не знам — каза тя. После видя лицето му. Той сияеше от въодушевление и възродена енергия. — Е, какво мислиш, скъпи?

— Наистина харесвам работата — каза той искрено. — Има нещо в целия този бизнес, което харесвам. То е донякъде инженерство, а с моето образование и познания да върша това е истинско удоволствие. Много е свързано с постоянни контакти с хора, а това е областта, в която винаги съм бил силен, освен това изисква много пътуване и обикаляне. Мисля, че е идеално за мен. Толкова съм доволен, че Мъри се сети за това. Но си обещах, че няма да кажа „да“ или „не“, докато не го обсъдя с теб.