Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— О, да — каза тя. — Толкова би ми харесало да пътувам. Толкова искам да отида в Япония.

— Япония? Обичам Далечния Изток. Едно от нещата, за които много съжалявах, беше, че така и не отидохме там заедно.

— Така ли?

— Да. Но сега бихме могли. А мога и да се върна на работа, отново да печеля някакви прилични пари.

— Съмнявам се, че биха те взели обратно — каза тя мило. — На твоята възраст, скъпи.

— Не бих се върнал на старата си работа — той отхвърли идеята с пренебрежение. — Бих се заел със собствен бизнес. Иска ми се да работя на свободна практика. Ще печеля от всяка поръчка, а когато работата приключи, ще можем да харчим парите заедно. Какво мислиш?

— Чудесно — каза Изобел сънено.

Филип се облегна на лакът и я целуна по устните.

— Лека нощ, любима — каза нежно.

Изобел заслуша как дишането му става по-дълбоко, докато той потъваше в сън. Тя лежеше будна, загледана в тавана, и мислеше с удивление за бъдещето, което можеше да се открие пред нея. Зелда можеше да бъде пътят към свободата й, към възможността двамата с Филип да открият ново щастие заедно. След като се бе превъплъщавала в Зелда, Изобел можеше да се превърне в различна жена. Притежавайки богатството на Зелда, Изобел и Филип щяха да имат свободата да направят почти всичко.

На сутринта той се усмихваше, когато се събуди. Изобел се усмихна в отговор, предпазливо, с надежда.

— Остани в леглото — каза той нежно. — Ще ти приготвя закуска в леглото.

— Госпожа М. ще пристигне след половин час — каза Изобел.

— Не ме е грижа — каза той. — Тя може да мисли каквото си иска. Ще ти донеса закуска в леглото, а после ще ти приготвя гореща вана. Харесва ли ти тази идея?

— Истински рай — каза Изобел, примирявайки се с една сутрин на бездействие, докато крайният й срок за „Любящият призрак“ неумолимо изтичаше, а Трой я чакаше да му върне обаждането.

— Заспивай отново — нареди Филип, като облече халата си. Изобел се облегна на възглавниците и му се усмихна. След като той излезе от стаята, тя погледна към нощната масичка. Имаше две нови книги, които я бяха помолили да прочете, и имаше материал за лекция, която я бяха поканили да изнесе. В спалнята имаше с какво да запълни полезно около един час — толкова време щеше да е необходимо на Филип, за да приготви и подреди поднос със закуска. Знаеше, че би трябвало да му е благодарна за добротата. Но беше свикнала да работи усърдно, и прекъсването на рутината всъщност не й беше от полза.

Чу стъпките му по стълбището навреме, за да скрие романа, да седне в леглото и да му се усмихне, когато той влезе.

— Съжалявам, че се забавих толкова. Мъри докара госпожа М. и се прекъснах, за да му направя чаша кафе — Филип разтвори краката на масичката за сервиране и я сложи на коленете й. Изобел се усмихна, за да покаже възторга си при вида на чайник и чаша с чай, варено яйце и студена препечена филийка.

— Как така Мъри кара госпожа М. дотук?

— Колата й отказала да запали, затова му се обадила.

Изобел се поколеба, искрено озадачена.

— Защо не се е обадила на нас?

— Сигурно не е искала да ни безпокои, знае, че напоследък работиш усърдно.

— Но защо да безпокои Мъри?

— Е, когато идва насам, минава покрай вратата им. Защо не?

— Не е редно да злоупотребяваме — каза Изобел, чувствайки, че макар това да беше вярно, имаше и други, по-сложни обстоятелства, и че тя не разбира никое от тях.

— Той е добряк — каза Филип. — Няма нищо против. И харесва Мели.

— Тук ли е сега?

— Да. Отивам да го видя. Получил е одобрение за подробните планове. Строителите ще започнат другия понеделник. Само определяме окончателно къде ще бъдат радиаторите и електричеството.

— Отлично — каза Изобел.

— Да те оставя ли на спокойствие?

— Бягай — каза Изобел с усмивка. — Знам, че копнееш да решиш къде да сложиш радиатори.

— Искам всичко да е както трябва за теб — каза той мило. — Искам да е съвършено за теб — наведе се и я целуна по косата. — Знам, че ти беше тежко през последните няколко години — каза той нежно. — Чувствах се толкова зле, сигурен съм, че е било ужасно да се живее с мен. Наистина съжалявам, скъпа, не мога да ти опиша колко съжалявам. Сега, когато се чувствам толкова по-добре, разбирам колко ужасно трябва да е било. По онова време не виждах по-далече от собственото си отчаяние. Но сега наистина постигнах обрат. Всичко ще бъде различно.

Оптимизмът му бе заразителен. Изобел вдигна поглед към него.

— О, Филип.