Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Сладолед?

— Само една топка.

— Още ли се опитваш да отслабнеш?

— Чувствам се много по-добре така. Досега съм отслабнал само с половин килограм. Но Мъри казва, че това е, защото трупам мускули. Наистина мисля, че може би си връщам добрата форма.

Изобел сипа сладоледа и занесе две купички на масата.

— Би било чудесно — каза тя. — Дали да не отидеш да се видиш с господин Хамънд и да разбереш какво е неговото мнение?

— Имам час за преглед през май, мислех да изчакам дотогава. Мъри предложи да изчакам и да видя сам. Да не се въвличам в купища изследвания и да проявявам прекален оптимизъм.

Изобел се поколеба. Смяташе, че съветът на Мъри е наистина разумен. Той едновременно признаваше реалния напредък на Филип и го възпираше да навлезе отново в хипохондричния си цикъл. Не й беше приятно да се съгласява с Мъри.

— Сигурна съм, че е прав — каза тя.

— Той не е глупак — каза Филип. — Има много здрав разум.

Той довърши сладоледа си и отнесе купичката й от масата заедно със своята.

— Да приготвя ли за двама ни малко истинско кафе? Онова „Мусонен Малабар“ на Мъри е още тук.

— Добре — каза Изобел. — Благодаря ти.

Филип изсипа кафе във филтъра и включи кафеварката.

— Какво ще кажеш за малко бренди към това?

— Ще ме хване — възрази Изобел.

— Защо не? — каза той. — Не ни очакват никъде на сутринта, нали? Защо не? Нали не гониш краен срок и нямаш среща в Лондон?

— Не…

Той наля две чаши бренди и сложи една пред нея.

— Хайде, осмели се — насърчи я той. — Това върви с „Мусонния Малабар“.

Тя се засмя.

— Обаче той е забавен.

Филип се усмихна широко и отиде да налее кафето.

— Такъв е. Той е трогателно съчетание от познания и невежество. Много буден и прозорлив е, и когато научи нещо, наистина се придържа към него. „Мусонният Малабар“ е типичен пример. Сигурно го е видял някъде в някое телевизионно предаване и сега не иска да пие нищо друго.

— Напомня ми за някои от моите студенти — каза Изобел. — Много буден и любопитен.

— И ужасяващо зле образован — довърши Филип вместо нея. — Да. Бих помислил, че много прилича на тях. Понякога се държи съвсем като момче — той хвърли поглед към нея, обезпокоен да не засегне чувствата й. — Той е като сина, когото никога не съм имал.

Изобел се пъхна в леглото до Филип и осъзна, че той нито спеше, нито се преструваше на заспал, както обикновено. Притегни я към себе си.

— Ухаеш хубаво — каза с интимен тон. — Нов парфюм?

Беше мирисът на нощния почистващ лосион, на който Изобел не беше успяла да устои, след като двамата с Трой купиха от него за Зелда. Уханието му й въздействаше еротично, беше го усетила по кожата си и по тази на Трой.

— Ммм — каза тя.

Познатото, обично тяло на Филип се доближи до нея в леглото. Ръката му я придърпа още по-близо и тя се плъзна, за да облегне глава на рамото му. Той наведе глава и нежно я целуна по лицето. Изобел се почувства неловко, както рядко се чувстваше с Трой, независимо колко странна беше външността или поведението им. Почувства как се изчервява силно в полумрака на спалнята. Филип отметна косата от лицето й с милувка и зацелува шията и меката долна част на ухото й. Опитвайки се да откликне, Изобел сложи ръце на раменете му, на тила му. Филип издаде тих, дълбок, гърлен звук, и я целуна по устните. Изобел го целуна в отговор, сдържани целувки, които бяха напълно различни от буйните целувки на Трой с отворена уста, напоени с аленото червило на Зелда. Изобел изтика мисълта за Трой от ума си, от брачното си легло, и се опита да се съсредоточи върху нежното докосване на съпруга си, мъжа, за когото се беше омъжила по любов и с когото бе избрала да остане с години.

Филип посегна и се засуети неумело с горнището на пижамата й, погали корема й, а после придвижи ръка нагоре към гърдите й. Изобел лежеше неподвижно, остави го да я докосва, в очакване на страстния отклик, който той едно време събуждаше. Не се случи нищо особено. Изобел се запита дали за Филип също не се случваше нищо, и дали тъкмо затова тези прелюдии им отнемаха толкова време. Дали той също чакаше да го обземе подходящото настроение и се надяваше, че след миг ще бъде изпълнен с желание?

Той подръпна горнището на пижамата й.

— Мисля да се отървем от това — каза той, и по дълбокия тон на гласа му Изобел осъзна, че е възбуден, че единствено тя беше замръзнала от смущение. За Филип това беше сексуално възбуждащо, той искаше тъкмо това.