Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

По обед Изобел излезе от кабинета и осъзна, че щом се появи в кухнята, моментално се възцари тишина. Филип имаше вид на ученик, заловен да лудува в спалното помещение след изгасянето на лампите.

— Какво има за обяд? — попита учтиво Изобел.

— Печено свинско с всички гарнитури — каза госпожа М. — Но мога да ви направя сандвич или салата, ако искате, госпожо Латимър.

— Печено свинско звучи прекрасно — заяви Изобел. — Да сложа ли масата?

Мъри и Филип побързаха да приберат мострите от плочки и разцветките. Мъри сгъна комплект планове.

— Това нашият басейн ли е? — попита Изобел.

— Не — каза той. — Този е един от другите, по които работя. Във Флийт, Хампшър. Просто се допитвах до Филип за общия изглед. Той има такова око за детайлите.

— Така ли?

— Мислехме да прескочим дотам днес следобед и да го погледнем — каза Филип. — Наистина трябва да видя сградата, преди да мога да си представя промените.

— Е, аз пък мислех да отидем на разходка днес следобед — каза Изобел дръзко. — Не съм слизала в селото от цяла вечност. Мислех си да отидем до кръчмата заедно. Госпожа М. винаги може да ни вземе, ако не искаш да се качваш пеша обратно по хълма.

— Чудесно — каза Филип бързо. Хвърли неразгадаем поглед към Мъри. — Тогава ще се отбия във Флийт друг път.

— Нямам нищо против — каза Мъри. — Завиждам ви на вас двамата, че ще се разходите до кръчмата, както подобава на господин и дама без ангажименти. Избрахте идеален ден за това.

— Нали няма да отидеш във Флийт без мен днес следобед? — попита Филип. Изобел си помисли, че той звучеше като по-малък брат, който се страхува да не го пренебрегнат.

Мъри поклати глава.

— Не, ще отида до „Вали Фарм“ и ще им представя избраните от теб плочки.

Изобел гледаше. Стори й се, че той вдига куфарчето си с мостри, сякаш си тръгваше.

— Непременно им кажи, че цялата схема се върти около патинираната бронзова украса за фонтана — каза Филип. — Трябва да разберат, че именно оттам започнах.

— Ще им кажа — обеща Мъри. — О! Не слагайте прибори и чиния за мен, госпожо Латимър. Тръгвам. Ще ви оставя на спокойствие.

— Но това е любимото ви… — възрази госпожа М., после се спря.

Мъри й се ухили:

— Друг път. Госпожа Латимър не иска да й се пречкам по цял ден — усмихна се открито на Изобел, очарователен, уверен. — Съжалявам — каза искрено. — Това е такъв щастлив дом, удоволствие е да ви посещавам.

— Моля ви, не си отивайте — против волята си, Изобел бе подтикната към вежливост. — Няма нужда да хуквате. Ние с Филип ще се разходим след обяд. Можем да обядваме всички заедно.

— Ако сте сигурна, че нямате нищо против?

Изобел поклати глава и сложи ножа и вилицата на Мъри на обичайното място, което някога беше нейното място. Госпожа М. донесе свинския бут от фурната и подаде големия нож за рязане на месо на Мъри, сякаш това беше напълно в реда на нещата. Мъри се изправи и започна да реже спретнати резени от препечена кожичка и месо.

— Ето това вече е хубаво — каза Филип, доволен.

Изобел трябваше да признае, че Филип е много по-добре. Той вървеше бодро надолу по пътеката към селото, по която по-рано едва пристъпваше. Влязоха в бара на кръчмата и Филип поръча питиета. Пъхна ръка в джоба си и внезапно се поколеба.

— Нямам пари — каза на Изобел. — Можеш ли да уредиш сметката?

Изобел поруменя от смущение.

— Не взех никакви — каза тя. — Тези панталони нямат джобове, а не си взех дамската чанта.

Съдържателят се усмихна благосклонно на Филип.

— Отново на вересия ли? — попита.

Филип се засмя:

— Не ми начислявайте лихва — каза той. — Ще намина довечера и ще си разчистя дълговете.

Съдържателят кимна.

— Това прави шейсет и две лири.

Изобел се усмихна, мислейки, че той се шегува, но Филип кимна.

— Да.

Взеха питиетата си и отидоха да седнат на една маса до прозореца, откъдето имаше гледка към селската улица.

— Дължиш му шейсет и две лири? — Изобел беше зашеметена.

— Свърших парите в брой миналата седмица — каза Филип. — С Мъри дойдохме тук на вечеря, а в буркана с парите за домакинството не бяха останали банкноти. Помолих кръчмаря да го запише на вересия.

— Но ние не можем да постъпваме така — Изобел беше леко скандализирана. — Почти не познаваме съдържателя.

— Аз обаче го познавам — поправи я Филип. — Откакто спечелих мача по дартс, съм нещо като местен герой.

— Е, не мога да дължа пари в кръчмата — заяви Изобел. — Ще помоля госпожа М. да остави чек на път за вкъщи.