Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Ще дойда довечера с пари в брой, както казах — повтори Филип. — Бих предпочел така.

— Мога да напиша чек, не е нужно да излизаш вечер — каза Изобел. — Не обичаш да шофираш в тъмното.

— Мъри може да ме закара — каза той непринудено. — Освен това не искам сметките ми в бара да се уреждат с твоя чек, Изобел. Би изглеждало ужасно странно. Ще дойда с парите.

Изобел се поколеба.

— Не смятам, че изглежда странно.

— Изглежда — каза той категорично. — Остави ме да си плащам сам сметките, Изобел.

Тя кимна, а после прочисти гърло.

— Всъщност ние като че ли доста бързо изчерпваме парите за домакинството — отбеляза тя с премерено неутрален тон.

— Така ли? — каза Филип. — Просто си помислих, че не си оставила достатъчно, когато отсъстваше миналата седмица.

— Оставих двеста лири. Това обикновено е достатъчно — каза Изобел.

— Всичко е толкова скъпо — каза Филип уклончиво. — А понякога излизам вечер.

— Мъри плаща ли някога? — попита тя.

Той мигновено се изчерви, погледна намръщено към масата и каза:

— Наистина, Изобел. Що за въпрос!

Тя веднага оттегли обвинението.

— Съжалявам. Не исках да бъда груба. Просто се питах…

— Казах ти, че той ми плати, задето работих за него онзи ден!

— Да, знам, че ми каза. Петдесет лири. А ти после плати вечерята, нали?

— Това беше мой избор — каза той сковано.

— Знам. Знам.

— Не го харесваш, нали?

— Не е от хората, с които се разбирам — каза Изобел предпазливо. — Сигурна съм, че е много добър в това, което прави, и разказва хубави истории и така нататък. Но не е човек, когото бих избрала за компания. Не е човек, когото бих очаквала да харесаш.

— О — каза Филип непринудено, като пресуши чашата си и стана, за да отиде до бара. — Свестен е. Още едно питие?

Филип се качи пеш обратно по хълма до къщата им заедно с Изобел: нямаше нужда госпожа М. да идва да ги вземе.

— По-добре си — отбеляза Изобел.

— Много по-добре — каза Филип. — Само почакай, докато се сдобия с басейна и мога да плувам всеки ден.

— Кога започват работа?

— Още в началото на идната седмица — каза Филип. — Към края на март може би вече ще плуваме. Само си представи!

— Не е точно време за плуване — отбеляза Изобел.

— Точно тогава ще почувстваме ползата от закрития басейн — каза Филип. — Ще имаме двойно по-голяма полза от него, отколкото от открит. Мъри иска да обясня това на тези нови клиенти във Флийт. Колебаят се закрит ли да изберат или открит. Ще им кажа, че направо са луди. Изобщо не може да става дума за сравнение.

— Да не би вече да си негов търговски представител? — попита Изобел. Отвори градинската портичка и влезе първа в градината им.

— Изобщо не бих възразил — каза Филип. Беше само леко задъхан въпреки изкачването по хълма. — Той върти страхотен бизнес. Изобщо не бих имал против да съм негов представител по продажбите. А и това е добър продукт. Онзи ден ми каза, че е истинско удоволствие да продаваш на хората нещо, за което знаеш, че ще подобри живота им, нещо, от което наистина имат нужда. Не е като да продаваш хладилници на ескимосите, носи истинска полза.

— Говориш така, като че ли е някакъв филантроп — каза Изобел. Отвори задната врата и седна на пейката да свали туристическите си обувки. Филип влезе и седна до нея.

— Не, твърде прозорлив бизнесмен е за такива неща — каза той. — Няма да го хванеш да раздава нещо без пари. Бих казал — не! Той оценява всяка работа до последното късче от мозайката и знае до последното пени каква е печалбата му. Но винаги е честен. Видях цифрите. Винаги е честен.

— Добре — Изобел потисна една въздишка. — Мисля, че сега ще отида да свърша малко работа.

— „Изборът и избраните“? — попита Филип.

— Да.

— Как върви?

— Върви добре — излъга тя с лекота.

— Какво мисли Трой?

— Мисли, че ще се справим добре с нея — каза Изобел. — Ще я продадем отрано. Мисли, че това е точно каквото ще искат.

— Чудесно — каза доволно Филип. Обви с ръка раменете на Изобел и я прегърна леко. — Умно момиче. Залавяй се за работа. Не забравяй, че трябва да осигурим отопление за басейн — той се поколеба за момент. — Всичко е наред, нали?

Изведнъж Изобел чу Трой да я предупреждава, че трябва да бъде като шпионин, че нищо от единия живот не може да прониква в другия. Усмихна се ведро на Филип.

— Разбира се. Какво може да не е наред?

Той се поколеба. Не умееше да разчита мислите и настроенията й. През всичките досегашни години тя беше тази, която бе следила с изучаващ поглед лицето му, движенията му, Стойката на раменете му. Беше следила с обич настроенията му. Той така и не беше научил нейните.