Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Да, нямам търпение. Такова ли е, каквото го планираше?

Изобел се поколеба.

— В известен смисъл има нещо повече.

Долови усмивката в гласа му.

— Знаех си, че ще има. Какво повече има?

Изобел се замисли за момент. Тренираният й, критичен ум не можеше да устои на изкушението да разнищи една история, докато стигне до сърцевината на смисъла.

— Предполагам, че ще бъде книга за жена, която се е преструвала, че няма съкровени желания, а после трябва да стигне почти до границата на смъртта, за да открие, че желанията й са изключително властни. Че единствено, когато познае желанието си, като застане лице в лице с него, може да се върне към живота.

В слушалката се чу едва доловима въздишка.

— Да — каза Трой просто. — Трябва да се изправиш пред желанието си, в противен случай се превръщаш в един от живите мъртъвци.

— Като в кома — каза Изобел. — Дишаш и се храниш, но, всъщност изобщо не осъзнаваш живота.

Настъпи кратко мълчание.

— Наред ли е всичко вкъщи? — попита Трой.

— Излязоха да прекарат следобеда заедно — каза Изобел. — Филип му помага да избира някакви плочки. Очевидно Филип има страхотен усет за цветовете.

— Има ли?

— Никога преди не съм го забелязвала, но явно Мъри е на мнение, че Филип му помага много — тя замълча за миг. — Обядваха телешко задушено. Госпожа М. им го приготви.

Трой не знаеше как се предполага да реагира на това сведение.

— О!

— Ще се приберат късно — каза Изобел. — Избират плочки.

— О! — повтори Трой.

— Ще се храня сама — каза Изобел с малко посърнал глас. — Ще си стопля малко от задушеното.

— Изобел — каза Трой предпазливо. — Ако Мъри се изпречва между теб и Филип, тогава навярно е редно да говориш с Филип. Само това имах предвид, когато казах, че прекарват много време заедно. Ако това те смущава, би трябвало да му кажеш.

— Всъщност не мога, нали? — отвърна Изобел. — Не и когато си помислиш какво правим ние.

— Филип не знае за това…

— Мъри знае, че не съм била отседнала в хотела. Обадил се там тази сутрин.

Последва остро вдишване, рязко поемане на дъх, а после

— Така ли? — каза Трой, като говореше бавно, за да печели време. — И какво ти каза?

— Каза ми, че не е безпокоил Филип с това, а аз казах, че в хотела сигурно са объркали нещо, и се оплетох.

— Той повярва ли ти?

— Така мисля — каза неуверено Изобел, тайно убедена, че Мъри не беше повярвал. — Но заради това наистина имам чувството, че не мога да го изхвърля от къщата или дори да се оплача от него. Той знае нещо компрометиращо за мен, разбираш ли.

Трой мълчеше, мислейки бързо.

— Със сигурност би могла да поговориш насаме с Филип и просто да кажеш, че не искаш Мъри да виси постоянно в къщата. Помоли го да се среща с него навън, ако държи да прекарва толкова много време с него.

— Бих могла да опитам — каза Изобел без ентусиазъм.

— Или просто зарежи, остави ги да ходят да избират плочки заедно. Не вреди, нали? Ако това ти дава свобода?

Изобел не реагира на топлотата в гласа му.

— Тук е толкова тихо нощем — каза тя, привидно без връзка с темата. — Когато съм тук сама. А когато не работя, няма какво да правя.

— Продължавай да работиш тогава — посъветва я Трой ободрително. — И ми изпрати онова резюме. Можеш ли да ми напишеш и три глави? Ще подпишат договор при получаването на три глави и резюме.

— Да — каза Изобел. — Ще го направя през следващите няколко дни.

Филип се прибра в девет, когато Изобел сядаше в кухнята с чаша шери да гледа новините. Тя изключи телевизора веднага, щом той влезе.

— Здравей.

— Искаш ли вечеря? — попита Изобел. — Мога да ти стопля малко супа, а имаме и хубав хляб.

— Ядохме навън — каза Филип. — Мъри знае един отличен индийски ресторант близо до склада за плочки. Разглеждахме плочки, докато ни се зави свят, и накрая избрах прекрасен наситенопурпурен цвят с фриз в бронзов оттенък. Мъри казва, че според него ще е идеален за клиентите. Избрах и оборудването за басейна.

— Оборудване ли?

— Дръжки и перила, такива неща. Ще бъде страхотен басейн. Това е един от най-големите договори, които Мъри е получавал някога. Възможността за печалба е изключителна. Знаеш ли, че вероятно ще има печалба от около трийсет хиляди лири?

— Боже мой — каза Изобел. — А каква печалба ще натрупа от нас?

Филип не долови остротата в гласа й.

— Много по-малко! — каза с усмивка. — Като начало, аз ще избирам нашите плочки. Знаеш ли, че ми плати за днес? Даде ми петдесет лири за работа като дизайнер-консултант! Не съм имал надница от десет години! Накара ме да се почувствам почти като предишното си „аз“.