Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Франсин настоява да си купи нова и много бърза спортна кола, която току-що е излязла на пазара. Всичките й приятели се вълнуват от идеята и я насърчават да се опита да я купи, с изключение на…

Изобел спря.

— Пиер? — промърмори тя. — Прекалено банално. Жан-Пиер? Клод — прекалено лигаво. Ги? Жак? Решено: Жан-Пиер.

Жан-Пиер, който я вбесява, като намеква, че тя няма да може да се справи с такава прекалено мощна машина.

В пристъп на ярост, подстрекавана от него, тя изкарва колата за пробното „кръгче “ на пътя и кара бързо, все по-бързо, безумно бързо. Мяркащите се край пътя тополи се превръщат в размазани очертания, докато колата фучи с пълна скорост надолу по типичното френско авеню, а после на един ъгъл в края на пътя тя изгубва контрол над колата и… следва катастрофа .

В нова поредица от картини Франсин вижда себе си как навлиза в блестяща бяла светлина. Не знае къде се намира, нито какво прави на това място. От блестящата светлина излиза висок красив мъж; той е гол, с изключение на…

Изобел се поколеба, присви рамене, отхвърляйки още нещо, което лесно можеше да провери и вмъкне по-късно.

гол, с изключение на туземна украса. Носи пера в дългата си тъмна коса. Лицето му е гордо, смугло и ястребово.

— Франсин — изрича той с плътния си глас.

Той е духовният водач на Франсин и докато тялото й лежи в болницата, свързано с животоподдържащ апарат, двамата с Франсин премислят живота й заедно, във всички моменти на избори, за да се убедят, че тя постоянно си е отказвала шанса за любов. Виждаме ранното й детство и обучението в лавандуловите поля на Прованс, сексуалния тормоз, който е понасяла и на който се е наслаждавала от страна на по-голямо момче

— Момиче — поправи бързо Изобел. — Много по-секси.

от страна на изключително красиво момиче, което е обожавала. Виждаме юношеството й и приятелството й с Жан-Пиер, което тя никога не допуска да прерасне в любов. В състоянието си на клинична смърт тя вижда как му причинява болка, как го отблъсква, как дори решението му дая последва в парфюмерийната промишленост е реакция на собствената й амбиция и интереса на семейството.

— Лавандулата е страхотна — промърмори Изобел. — Може би двамата с Трой можем да отидем там. О, Боже, лавандулови поля в средата на лятото! За да направя проучвания.

В края на наставленията на духовния си водач Франсин разбира всичко, но освен това съзнава, че е страстно влюбена в него. Любовта, която е отприщил, е насочена изцяло към него. В духовната обител те се събират, в духовното царство правят жарка любов, само веднъж, само едно обречено страстно изживяване, а после, докато лежи в обятията му, тя бавно се събужда и открива, че е в болничното си легло.

Зашеметена от разочарование, тя заплаква, разбрала, че е жива и напусната от своя любовник, духовния си водач, и тогава съзнава, че стаята е изпълнена с уханието на лавандула.

— Хубаво — промърмори Изобел.

Жан-Пиер е донесъл грамаден букет лавандула от насажденията на родното им място с надежда единствената жена, която някога е обичал, да се върне към живота. Когото го поглежда, Франсин осъзнава за първи път, че той е мъжът, когото винаги е обичала, и че мистериозният му произход има обяснение. Той е правнук на нейния духовен водач, а необикновеният родилен белег

— По-рано трябва да вмъкна родилен белег — отбеляза си Изобел.

всъщност е точно копие на мистичната татуировка на духовния водач. Най-после тя осъзнава, че го обича и че в негово лице ще намери истинското щастие. Край.

Изобел се облегна назад в стола си и се усмихна широко към екрана. Имаше нещо толкова възхитително лесно в писането на история заради сюжета, а не заради разработването на морален мотив. Беше като почивка — да скача от случка на случка, без дори за миг да се тревожи къде може да я отведе следващият скок, сигурна в убеждението си, че почти нищо не беше твърде пресилено за този читателски кръг.

Хвърли поглед към часовника. Трой сигурно още беше на бюрото си. Набра номера му и веднага я свързаха.

— Изобел?

— О, Трой.

— Всичко наред ли е?

— Току-що написах резюмето за новия роман на Зелда Виър.

— Изобел, толкова си бърза с историите на Зелда, не мога да проумея защо не сме го правили още преди години.

Тя се изкикоти.

— И са толкова забавни. Действието ще се развива в Прованс и Париж.

— Великолепно. Кога мога да го видя?

— Само трябва да се поизглади. Да ти го изпратя ли с имейл?