Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

На сутринта разтребиха апартамента заедно, като две усърдни домакини. Трой взе дрехите и ги прибра, а Изобел раздигна чашите, бутилките, разчисти следите от кокаина, и почисти кухнята. Когато всичко беше свършено, изпиха набързо по чаша кафе, седнали до работния плот в малката кухня на Трой.

— Трябва да отида на работа — каза той, като хвърли поглед към кухненския часовник.

— Трябва да си отида у дома — каза тя.

— Ще ти повикам такси — той стана от високото си столче, нахлузи сакото на костюма си и излезе в антрето. Изобел прибра чантата с нещата си за преспиване от спалнята му, и пазарската торба с новите си дрехи, и го последва навън.

Навън беше ужасно студено и сиво. Трой трепереше край пътя, докато чакаше свободно такси. Изобел, топло загърната в овехтялото си зимно палто, стоеше до него.

— Прибирай се вътре. Мога и сама да си хвана такси.

— Сигурна ли си?

— Разбира се, че съм сигурна. Няма смисъл да умреш от пневмония.

Той се поколеба.

— Ако си сигурна, че нямаш нищо против?

Тя се обърна и го целуна: топла, обикновена целувка по устните.

— Върви!

— Ще ти се обадя през седмицата — каза той. — Напиши ми резюмето на новия роман на Зелда и ще започна да работя по него веднага щом го получа.

Тя кимна.

— Не повече от три дни.

Трой изтича нагоре по стъпалата до входната врата и вдигна ръка към нея:

— Чао.

Изобел помаха. Той отвори вратата и влезе.

След няколко мига едно такси приближи и Изобел се качи вътре.

— Гара „Ватерло“, ако обичате — каза тя и се облегна назад, за да гледа как студеният град преминава покрай прозорците. Не чувстваше нищо. Преживяването да бъде с Трой беше толкова наситено и така енигматично, че шокът от него потопи Изобел в състояние на безразличие, най-голямото освобождение, което би могла да изпита.

Но не забрави пристигането си в апартамента му. Знаеше, че беше заварила Трой в дрехите на Зелда, без да има оправданието на собственото й присъствие. Знаеше, че това е предупреждение, и въпреки това не искаше да го види или чуе. Освен това в дъното на ума й се таеше съзнанието, че го беше предизвикала да я люби, а той беше избегнал предизвикателството. Трой не я молеше да напусне съпруга си. Трой не ухажваше Изобел. Дори не искаше да замине на почивка с нея, не бяха правили планове.

Трой искаше Зелда, а Изобел не беше само пазачът на портите, които водеха към Зелда. Но когато се превърнеше в Зелда, Изобел изпитваше с Трой най-дълбоката и удовлетворяваща физическа наслада, която бе изпитвала в живота си. Изобел, разкъсвана между усещане за измяна и чувство на удовлетворение, се взираше навън през прозореца на таксито, неспособна да разбере какво се случваше в живота й. Напълно и изцяло объркана, тя слезе на „Ватерло“ и се качи на влака към дома, приковала невиждащ поглед в мъгливата околност.

На гарата беше дошъл да я посрещне Мъри, не господин М., когото беше очаквала, не Филип, което щеше да е мило, а Мъри.

— Филип прекали снощи — каза той. — Дайте, ще ви я нося.

— Мога да я нося, благодаря — каза тя, като стисна здраво чантата и на практика я издърпа от протегната му ръка.

Тръгнаха заедно към колата, колата на Изобел, и Мъри й отвори пасажерската врата. Изобел се поколеба за момент, мислейки си, че предпочита сама да кара колата си, но сметна, че би било ненужно невежливо да настоява.

— Болен ли е? — запита тя, с глас, натежал от вина. — Да не се е преуморил?

— Само малко. Стори ми се отпаднал на закуска, затова го изпратих обратно в леглото — той й затвори вратата и заобиколи до шофьорското място.

— Боли ли го нещо? — попита Изобел веднага щом Мъри седна на шофьорското място.

— О, не. Щях да се обадя на лекаря, ако беше зле. А и Мели е с него.

Мъри запали двигателя и излезе от паркинга. Караше по-добре от Филип, с небрежна увереност, която дразнеше Изобел. Държеше волана само с една ръка, другата беше отпусната върху лоста за скоростите. Кафявите му очи се стрелкаха от пътя напред към огледалото с постоянно, привично движение.

— Той не бива да се натоварва толкова — каза Изобел раздразнено. — Не може да излиза през повечето вечери, както прави напоследък. И вече не си почива следобед, нали?

— Намерил е нещо, което го интересува — каза Мъри миролюбиво. — Заел се е усърдно с плувния басейн и сам избира да върши повече, отколкото досега. Бих предположил, че ще сте доволна.

— Разбира се, че съм доволна — сопна се Изобел. — Но не и когато го насърчавате да остава навън до късно и да се претоварва. Той не е здрав човек. Не може да се придържа към вашето темпо. Ако ви трябва човек, с когото да играете дартс и да пиете по цяла нощ, добре е да си намерите друг приятел. Филип просто не може да се справи.