Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Стаята за гости на Трой, която възприемаха като стаята на Зелда, се осветяваше само от оранжевото сияние на улични лампи, което проникваше през дръпнатите завеси. Влязоха в нея, като носеха свещите от дневната: не им трябваше яркият блясък от централното осветление. Облякоха се един до друг, мълчаливо: единствено шумоленето на бельо, измъквано от тънка опаковъчна хартия, и на опаковката на чорапите, показваше докъде са стигнали. Обърнаха се с гръб един към друг, за да си помогнат в затварянето на циповете, подобно на сестри, близки като приятелки, а после седнаха един до друг, с лице към огледалото на тоалетната масичка с еднаквите си буйни руси коси, за да гримират лицата си.

Деляха си фон дьо тена, очната линия, червилото, спиралата за мигли, ружа, с тихо прошепнато „благодаря“ и „след теб“, а когато свършиха, се отместиха заедно от тоалетната масичка, след като трансформацията беше постигната, и се върнаха в дневната. Седнаха един срещу друг и всеки обхвана другия с продължителен, еротичен поглед.

Трой усещаше допира на коприната по бедрата си, кръстосани едно върху друго, очертанието на обувката, обгърнала стройния му крак. Усещаше главата си огромна от тежестта на златистата перука, клепачите си — натежали от сенките за очи и изкуствените мити. Да гледа Изобел, беше все едно да гледа себе си в леко разкривяващо чертите огледало. Тя беше негова по-дребна, по-изящна версия. Косата й беше същата като неговата, гримът й — същият. Но той знаеше, че под извивката на синята рокля, същата като неговата, щеше да открие топли, закръглени гърди, мек корем с трапчинки, отпуснатите, прелъстителни бедра.

— Още шампанско? — попита той.

— Аз ще го донеса — Изобел се надигна от мястото си и прекоси стаята, усещайки върху себе си тъмносиния му поглед, като милувка. Отвори бутилката в кухнята и донесе чисти чаши.

— „Рьодерер“ — обяви тя, като влизаше. — Разбира се, ние никога не пием нищо друго.

Трой подаде чашата си с елегантен жест. Изобел наля, а после взе чашата си и отново седна. Кръстоса крака, Трой видя как едната страна на бедрото й потъва в сянката под синята рокля, и се облегна малко назад на софата, за да се наслади на откраднатата гледка. Знаеше, че след малко щеше да я разсъблече, а тя — него. След малко щеше да изпита наситеното удоволствие да бъде жена и все пак не съвсем жена, докато се люби с жена.

— Много е добро — отбеляза той бавно.

Сивите очи на Изобел го оглеждаха преценяващо, попивайки с поглед красивото лице и неподвижното тяло.

— Зелда?

— Да?

— Ще заминем ли заедно? На почивка?

Трой се замисли за момент, отблъсна възраженията, свързани с работата си, отказа да обмисля уговорките в бележника си за срещи.

— Искаш ли?

— Имам чувството, че това е сега — каза Изобел. — Тук и сега. Никога повече няма да бъде така. Искам да го изживея в пълнота сега. Докато е толкова важно, докато е толкова страстно.

— Защото мислиш, че няма да продължи дълго?

Тя се усмихна — прекрасната, ленива, чувствена усмивка на Зелда.

— Как би могло? — попита простичко. — Това е лудост.

— Част от него трябва да продължи — напомни й Трой. — Ако смяташ да пишеш друга книга.

Тя кимна.

— Но това между нас?

— А! Това…

Замълчаха за момент.

— Ела тук — каза Изобел.

Трой повдигна вежди в арогантното изражение на Зелда.

— Аз ли?

— Ела тук, или аз ще дойда и ще те доведа — прошепна Изобел, с глас, изпълнен с обещание или заплаха — Трой не можа да определи какво. Той се надигна от софата и се плъзна през стаята към Изобел, седна до нея и се облегна назад, с вдигната брадичка, с изложено на показ очертание на шията.

Изобел не се премести напред: остана на мястото си и го погледна.

— Толкова си красив — прошепна тя. — Такава прекрасна жена си.

Трой затвори очи, а после почувства как софата се раздвижва под него, когато Изобел стана.

— Дръж си очите затворени — промърмори тя.

Той я усети как се движи, чу шумоленето от свличането на роклята й.

— Сега — каза тя.

Той отвори очи. Тя носеше красиво бродирания син дантелен сутиен на Зелда, а пълните й гърди преливаха над бледата дантела. Носеше тъмносини дълги чорапи с ограничител. Нищо друго. Трой установи, че се взира опиянен в тъмните косми, там, където закръгленият корем се съединяваше със закръглените бедра, към бялата, преливаща пищност на гърдите, към буйната златиста коса над гримираното лице. Тя тръгна към него безсрамно, наведе глава, целуна го. Топлите им начервени устни се срещнаха, докоснаха се, притиснаха се едни към други, ближеха се, захапаха се леко. Трой се чу как простенва от удоволствие. После почувства ръцете й върху роклята си, докато я вдигаше. Надигна се леко и тя плъзна роклята нагоре към кръста му. Отдолу той носеше чорапи като нейните, и също такова бельо: сините френски кюлоти на Зелда, които беше носил тайно, под панталона си, цял ден. Ерекцията му изопваше коприната. Без да откъсва сивите си очи от неговите, Изобел посегна надолу, избута кюлотите на една страна, и го пое, възседна го, сякаш беше негова безспорна повелителка.