Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Мммм — каза със сдържано задоволство.

Подаде й навитата на тръбичка банкнота.

— Искаш ли малко?

Изобел искаше да вкуси онова, което вкусваше той, искаше да изпита усещането, което неговото тяло познаваше. Изобел искаше да изживее самата същност на Трой, беше готова да приеме всичко, което той предложеше, беше готова да опита всичко, което той препоръчаше. Взе банкнотата и изсмърка линията кокаин, а после попи праха с пръст.

Зачака наркотикът да подейства.

— Хубаво ли е? — попита я той.

Тя поклати глава.

— Не знам. Иска ми се само да легна и да се разкикотя.

Той се усмихна.

— Тогава легни и се разкикоти.

Чувствайки се чудодейно подмладена и лекомислена, Изобел легна на красивия килим на Трой и се разкикоти. Главата на Трой се появи в полезрението й и той легна по гръб до нея. Двамата вдигнаха погледи към тавана.

— Разкажи ми някоя история — каза Трой подканващо. — Хайде, разкажи ми подробно всичко. Разкажи ми за времето, когато си била младо момиче, и защо си се омъжила за Филип, и всичко за всичко.

— А после ще отидем в стаята на Зелда — каза Изобел.

— Ще направим всичко — обеща й Трой. — Имаме време за всичко.

— Омъжих се за Филип, защото бях влюбена в него — започна Изобел. — Толкова е просто. Той работеше за една от големите нефтохимически компании като старши отговорник за връзките с обществеността, а аз бях млада аспирантка и работех по въпроса за етиката в науката. Срещнахме се на събитие, организирано от нещо като мозъчен тръст. Казах си, че е прекрасен — тя замълча и въздъхна. — Беше рус и висок, и много строен, и — тя се изкикоти — беше ужасно заможен. Аз бях аспирантка. Плащаха ми стипендия за проучване, която беше почти нищожна, и всичките ми приятели бяха все като мен. И ето го този великолепен мъж, който ме водеше на фантастични места и караше спортна кола — казах ли, че имаше спортна кола? Е, имаше, червено „Ем Джи“, и говореше с мен така, сякаш това, което мислех, наистина имаше значение. Смяташе, че съм блестяща, все ме питаше какво мисля за разни неща, и слушаше, все едно бях гений. Ужасно се ласкаех. Всички мъже, които бях познавала преди, работеха на същото ниво като мен. Никой преди не беше смятал, че съм нещо повече от компетентна. Влюбихме се. Оженихме се.

— Спахте ли заедно преди това? — попита Трой любопитно.

— О, да — каза Изобел. — Той ми беше първият, беше ужасно романтично. Оженихме се и аз продължих работата си, а той също. Той купи за двама ни хубава къща в града, имахме добър приятелски кръг. Организирахме невероятно изискани официални вечери, с по четири блюда, все домашно приготвени. И освен това гостувахме на приятели, които също готвеха добре. Пиехме доста, най-вече вино. Филип стана истински специалист по вината.

— И? — попита Трой.

Изобел въздъхна.

— Винаги съм мислила, че мога да пиша, но никога не съм вярвала, че ще го направя. Филип беше чудесен. Купи ми компютър и ме научи как да го използвам. Настоя да отделям по един час всяка вечер за писане. Пишех разкази. Имах навика да му ги нося и той ги четеше, докато аз приготвях вечерята. Една вечер ми каза, че е изпратил един от тях на някакво женско списание, и са го приели.

— Хубав момент ли беше? — попита Трой.

— Зашеметяващ — каза тя. — Помислих си, че това е началото на блестяща кариера.

— Е, така и беше, нали?

— Донякъде — каза тя. — Написах още няколко разказа, а после истински роман. После забременях. Бях толкова развълнувана и щастлива от това. Филип настоя да напусна работа веднага, но аз си мислех да работя, докато навляза в петия месец. Винаги сме имали пари в изобилие, не беше заради парите. Преработвах доктората си за публикуване. Исках да приключа, преди да дойде бебето.

Изобел замълча за момент.

— Изгубих бебето — каза тя. — Причината не беше в това, че работех, просто такива неща се случват. Но не заченах отново. Опитвахме. Посетихме специалист. Но докато се надявахме, че положението ще се оправи, майката на Филип почина и затова се отказахме. Започнах да преподавам. Получих назначение в моя университет. Бях млада и здрава, а Филип беше по-възрастен от мен, но въпреки това много здрав и силен. Мислехме, че някак ще се случи от само себе си по-късно. Не стана.

Тя продължи по-ведро:

— Публикуваха първия ми роман. Това беше най-прекрасният момент. Започнах работа по втория. Филип се държеше невероятно насърчително и отзивчиво. Препрочиташе написаното от мен всяка вечер и поправяше граматиката и правописа. Имаше навика да носи ръкописа в офиса си и да поръчва на секретарката си да ми го препише. Вторият роман, „Дни на бунт“, спечели наградата „Стивънс“.