Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Изобел кимна.

— Тя се влюбва в него и става по-духовна…

— И има ужасно еротични преживявания — вметна Трой. — Секс с немъртвите, много секси.

— А после тя трябва да го пусне да си отиде. Трябва да го остави да се върне в духовния свят и да остави любовта им зад гърба си, за да може да открие мъжа, когото е обичала през цялото време, в реалния свят, мъжа, когото е пренебрегнала преди, защото е бил беден. Но той винаги я е обичал предано и сега тя вижда добрите му качества.

Трой затвори очи.

— Фантастично — каза той. — Това ще свърши работа. А кой е мъжът, когото винаги е обичала? Трябва да има още нещо, не само да е беден.

— Той е внук на духовния й водач — заяви Изобел. — И много прилича на него, когато е гол. Просто тя никога преди не е забелязвала. Никога преди не са се любими. Всъщност именно затова той винаги е изпитвал привличане към нея. В известен смисъл той е прероден.

Трой й се усмихна широко.

— Напиши ми резюме на това и първите две глави, и мога да ти издействам договор за още четвърт милион — каза той. — Филип ще може да си получи басейна, а ти все пак ще бъдеш заможна жена.

Трой заведе Изобел на обяд в един моден ресторант и й сочеше телевизионните звезди и продуценти, които идваха и си тръгваха с много шум, вълнение и целувки по бузите. Изобел не разпозна почти никого. Всекидневната й работа и рутината на вечерите й не предвиждаха време за телевизия, а тъй като нямаше телевизор в дневната или спалнята си, рядко успяваше да зърне и някое предаване. Телевизорът в кухнята служеше да „прави компания“ на Филип и госпожа М. през деня, и те сигурно биха разпознали много от хората, които пристигаха и възклицаваха, поръчваха храна и искаха специално приготвени блюда. Изобел се стараеше да бъде впечатлена от факта, че обядва със знаменитости, но не можеше да направи много повече, освен да се усмихва и да кима, докато Трой й изреждаше поредица от непознати за нея имена.

Няколко души се приближиха до масата им и Трой запозна Изобел с тях. Един мъж се наведе, зашепна в ухото на Трой и го разсмя, преди да си тръгне.

— Кой беше този? — попита Изобел.

— Просто мой приятел.

— Майка му никога ли не му е казвала, че е невъзпитано да се шепне пред други хора?

Трой й се усмихна.

— Знаеш ли, бас държа, че му е казвала, а той е бил толкова лошо момче, че не е слушал.

Изобел кимна и се върна към десерта с крем.

— Трой — започна тя предпазливо. — Наистина изглежда, че имаш много приятели-мъже.

Лицето му веднага светна развеселено.

— Да, имам.

— Питах се… — тя се поколеба, а после зададе решителния въпрос. — Питах се дали освен приятели са ти и любовници?

— Така ли?

— Не си длъжен да ми казваш.

— Знам, че не съм.

— Но бих искала да знам. За мен това е част от начина да те опозная по-добре.

Беше принуден да се пребори с изкушението да излъже веднага, помисли си, че навярно можеше да й има доверие.

— Нещата стоят така — каза бавно. — Тайната не е моя. Ако ти кажа, че някой е мой любовник, тогава издавам неговата тайна, нали? А не може да се каже, че това би било честно. Той може да не иска да се знае, че се вижда с мен. Да не иска да бъде разкриван.

Тя кимна.

— Така че няма да цитирам отделни личности. Но истината е, че понякога имам любовници-мъже.

— Но не би нарекъл себе си хомосексуалист?

Гласът на Изобел беше малко по-силен от шепот, но въпреки това Трой пламна от гняв заради недискретността й.

— Не бих се нарекъл никак — процеди той.

След гневния му отговор тя се отдръпна леко и зачака мълчаливо. Трой поръча кафе за двамата и погледна Изобел през масата. Никога преди не я беше виждал такава. Беше нервна в негово присъствие, безпокоеше се да не го обиди или подразни. Трой осъзна по някакъв перверзен начин, че когато тя е така предпазлива с него, той по-скоро я презира. Преди винаги той беше нейният агент, а тя беше талантът. Работата му беше той да се грижи нищо да не я дразни, а не обратното. По същия начин, когато беше Зелда, тя се беше издигнала надменно до положението на звезда, а той не беше правил нищо повече, освен да я подкрепя и насърчава. Сега тя беше смирена от желанието да му угоди, а Трой не се интересуваше от жени, които се държаха почтително и покорно.

— Не се дръж така — каза той остро. — Засегна ме по болното място. Няма значение.

Тя вдигна поглед и каза безцеремонно:

— Исках да разбера предпочитанията ти.

— Защо? Със сигурност знаеш предпочитанията ми. Определено сме експериментирали и сме ги демонстрирали.