Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Работа ли?

— Трябва да погледнем сметката на Зелда Виър.

Изобел се застави да бъде делова като него.

— О, да.

Трой измъкна сноп книжа от една щипка отстрани на работния плот.

— Помниш ли цифрите от договора? Получаваш триста и петдесет хиляди лири на три части. Подписване, публикуване с твърди корици, публикуване с меки корици, нали?

— Да.

— Следователно са ти платени първите две части, а догодина, когато издадат „Дявола“ с меки корици, ще получиш последното плащане по договора.

— Да.

— Така. Удържахме таксите на агенцията и разноските, после ти ми изплати цената на дрехите си, а с останалото открихме сметката на Зелда Виър. Беше сто седемдесет и седем хиляди и двеста и петдесет лири.

Изобел примигна.

— Не знаех, че сме похарчили толкова много за дрехи.

Той й се усмихна.

— Скъпа, само палтото беше четирийсет хиляди лири.

Тя кимна, като се опитваше да не изглежда ужасена.

— А всичко останало?

— Да бъдеш Зелда Виър е скъпо начинание. Но доходно. Не гледай така уплашено. В края на краищата сметките излизат.

Изобел се засмя на думите му, че е уплашена, и се опита да не обръща внимание на студеното чувство на страх, надигащо се у нея.

— Току-що изтегли трийсет хиляди лири за басейна, и предстои да изтеглиш още четирийсет хиляди лири преди края на годината. Ще трябва да изтеглиш и около двайсет хиляди лири, за да платиш данък. Щом парите влязат в сметката, ще трябва да платиш данък върху тях.

Изобел кимна.

— Все забравям данъка.

— Аз — не — увери я Трой. — Така оставаш с близо деветдесет хиляди лири в сметката на Зелда Виър в Швейцария, а още сто хиляди лири предстои да влязат в нея при публикуването с меки корици догодина.

— Пак е доста — каза Изобел дръзко.

— Но не толкова много, колкото мислехме — каза Трой, като я погледна. — Не толкова много, колкото беше мислила, нали?

Изобел безмълвно поклати глава.

— Ммм. Така че имам няколко предложения.

Изобел чакаше.

— Първо, наистина да започнем да задвижваме идеята за екранизация като телевизионен мини-сериал. Най-голям интерес ще има по времето на публикуването на книгата с меки корици, но си помислих, че можем да започнем веднага. Мога да накарам един агент в Съединените щати да го представи на холивудските продуценти и да види дали ще привлечем интерес.

Изобел кимна.

— Добре е да предложим Зелда като автор на сценария по проекта — каза той.

— Но аз не умея да пиша сценарии — започна Изобел.

Трой поклати глава.

— Лесна работа.

— Не, чакай малко — Изобел говореше с убедителността, която се появяваше в гласа й, когато ставаше дума за работата й. — Наистина не знам как да пиша сценарии, и не гледам достатъчно телевизия. Не е като нова форма на писане на роман, която бих могла да усвоя. Това е напълно различно изкуство.

— Не е изкуство, а занаят — каза той просто. — И можеш да го научиш за половин ден. Във всеки случай обаче няма да ти се наложи. Просто ще ти издействаме договор за написването му, а после ще наемем писател фантом. Или ще те отхвърлят, след като видят първата чернова. И в двата случая получаваме добри пари за предлагането на текста под опция. А тук става въпрос за пари, не забравяй, Изобел. Не става въпрос за изкуство.

Тя кимна.

— Все забравям.

— Аз-не.

Той наля още кафе в чашите им.

— И така. Говоря с издателите за продължение. Естествено, те искат нова книга, естествено, съществува известно безпокойство каква би могла да е следващата творба на Зелда. Така че веднага се изместваме от автобиографичния аспект и се насочваме към истински роман. На тях им трябва нещо горещо и ново.

Изобел чакаше.

— Тук трябва да бъдем прозорливи. Трябва да бъдем с един скок напред. Избрахме точния момент за Зелда Виър с литературата за оцеляването, но трябва да го направим отново. Към следващата година сигурно ще излязат половин дузина големи книги за оцеляването, трябва да осигурим преднина на Зелда. Тя трябва да бъде напред пред тълпата, а не да се бори в средата. Тя трябва да бъде на предна линия.

— На предна линия, устремена накъде? — попита Изобел.

— Към духовността — каза Трой тържествуващо.

— Зелда се ориентира към духовността? — попита тя слисано.

Той кимна.

— В първите половин дузина глави се говори за богатството и успеха и колко богат е животът на нашата героиня, а после тя претърпява разтърсващо преживяване, изпада в клинична смърт, и тогава вижда ослепителна светлина и среща своя духовен водач. Той трябва да е красив, трябва да е туземец, но туземец от някое много модно място. Представям си може би Африка, може би Южна Америка, ще го уточним. Във всеки случай, нашумяла ваканционна дестинация, защото той й разказва за предишния си живот и имаме много природни описания.