Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Играех като момче. От години не съм. Но моят удар в десятката беше решаващ, и нашият отбор спечели. Бил Брайс беше наистина…

— Кой?

— Бил Брайс, съдържателят, наистина беше доволен. Беше реванш, разбираш ли. Почерпи всички ни по едно питие, а после двамата с Мъри отидохме в ресторанта и вечеряхме.

— Не бих предположила, че си бил гладен — отбеляза Изобел. — След онзи огромен обяд.

— Можех да мина с нещо леко, но Мъри умираше от глад — каза Филип. — Толкова много търчи насам-натам, че изгаря много енергия. Ядох само стек и салата. Категорично съм решил да сваля малко килограми.

— Защото Мъри казва, че трябва да си истински Адонис край басейна — допълни Изобел.

Филип се усмихна, без да се смути.

— Да.

— Е, какво ще закусваш? Четвъртинка грейпфрут?

Филип се измъкна от леглото и се протегна:

— Не, препечена филийка, както обикновено. Още не съм чак толкова праведен. Мъри закусва с овесена каша.

— Това значи ли, че трябва да ядем овесена каша?

Той вдигна поглед, предупреден от острата нотка в гласа й.

— Не, разбира се, че не. Просто казвах, че той закусва това. Много е полезно. Казва, че е много засищащо.

Изобел кимна, навлече халата си и слезе долу.

Закусваха в дружелюбно мълчание, четейки неделните вестници. Филип винаги започваше с бизнес раздела, а Изобел — с рубриката за книги.

— Нещо интересно? — попита Филип иззад вестника си.

— Един нов роман от Пол Кери е подложен на унищожителна критика — отбеляза Изобел. — Казват, че е повърхностен. Сега той наистина пише по един на година.

— Като конвейер — каза Филип. — Защо не отделя повече време, защо не пише по-грижливо, като теб?

Изобел не каза нищо, но много добре знаеше причината. Подобно на останалите, Пол Кери трябваше да публикува редовно, трябваше да се бори да оцелее, разкъсвайки се между изискванията на суровия и безмилостен пазар, като че ли продаваше консервиран боб, и желанието си да създаде нещо, дълбоко удовлетворяващо за него като човек на изкуството.

— Може би има нужда от пари — каза тя.

— Всички имаме нужда от пари — каза Филип надменно. — Но ти не би пожертвала художествената стойност само за да изкараш някоя пара. Въпрос на баланс.

— Казва човекът с басейна за петдесет и осем хиляди лири — отбеляза Изобел, като се усмихна, за да смекчи язвителността на думите си.

— Казва човекът, който работеше много усърдно в индустрията и купи къщата си наведнъж с пенсията си за инвалидност — отвърна Филип. — Така че всичко, спечелено след това, е просто допълнение към основното.

Преди няколко месеца Изобел щеше да си замълчи. Сега отвърна:

— Сериозно допълнение. На стойност петдесет и осем хиляди лири.

Филип се усмихна.

— Късметлии сме — каза той, сякаш това приключваше дискусията.

Той вдигна отново вестника си и се скри зад него. Нещо в начина, по който беше приключил разговора, й даде сили да заговори:

— Утре вечерта ще отсъствам — каза тя. — Ако не е проблем.

— Разбира се — отвърна той. — Пак работа в колежа?

— Да — каза тя. — И толкова мразя късния влак.

— Значи ще се прибереш във вторник?

— Ще си бъда вкъщи по обяд.

— Не бързай — каза той мило. — Остани колкото искаш. Ние няма да избягаме.

— Не, знам — каза тя. — Но ще се прибера навреме за обяд, във вторник.

Той кимна и отново замлъкна. Изобел стана и направи на двамата по още една чаша кафе.

— Ще отидем ли да се разходим по-късно? — попита тя. — Денят е прекрасен.

— Добре — каза той мило. — Можем да се разходим край реката, а после да отидем за обяд в кръчмата, ако искаш.

— Няма ли да е прекалено далече за теб?

— Не — каза Филип уверено. — Направих го онзи ден с Мъри. Изкарахме си страхотно.

В понеделник сутринта Изобел беше обезпокоена в кабинета си от потропване на вратата. Госпожа М. подаде глава в стаята.

— Съжалявам, че ви прекъсвам — каза тя. — Но си помислих, че ще искате да оправим сметките.

Изобел, която още не беше написала нищо, се извърна от празния екран.

— Пари за домакинството ли? — попита тя.

— Имам всички касови бележки — каза госпожа М., като бръкна в дамската си чанта и извади сноп хартии. — За седмицата.

Изобел бе леко изненадана. Обикновено всички пари за продукти се вземаха от буркана с пари за домакински разходи, който тя пълнеше с банкноти веднъж седмично. Сумата беше средно между сто и сто и петдесет лири на седмица, а Изобел беше оставила двеста лири в чисто нови банкноти от по двайсет лири, преди да замине за седмицата.