Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Не и аз — каза Филип уверено. — Мъри казва, че можел да прецени. Има два типа клиенти: онези, които се сдобиват с басейни, защото съседите имат такива, или защото искат да увеличат стойността на къщата си. И такива, които наистина си падат по живота край плувния басейн. Той казва, че веднага може да познае какъв е случаят. Казва, че в мига, щом ме срещнал, разбрал, че ще бъда човек, за когото плуването ще се превърне във втора природа. Казва, че просто го знае.

— Я виж ти — каза Изобел. — Колко стряскащо прозорливо от негова страна.

Замълчаха за момент.

— Ужасно съм уморена — каза Изобел, изтощена от собствения си сарказъм. — Мисля, че ще си взема вана. Ще вечеряме само нещо леко, нали?

Филип придоби леко смутено изражение.

— Вземи си вана — препоръча той. — Би ли искала да си легнеш рано?

— Да — каза Изобел, изненадана. — Изтощена съм. Защо?

— Просто работата е там, че докато те нямаше, си създадохме навика Мъри да се отбива, след като свърши работа. Понякога слизаме в селото да изпием по една халба. Освен това понякога вечеряме там.

— О — каза Изобел, доста неприятно изненадана. — Госпожа М. не ти ли готви вечеря?

— Понякога да, но понякога я пропускам — призна Филип. — Казвам й да си я вземе вкъщи и сама да я изяде.

Изобел кимна, мислейки си, че, освен че плащаше на госпожа М. много щедра сума на час, сега, очевидно, освен това изхранваше господин и госпожа М. и плащаше вечерите на Филип навън.

— По-добре, вместо да иде на вятъра — каза Филип.

Изобел кимна.

— В кръчмата човек може да хапне хубава пържола и пържени картофи — каза Филип. — Не знам защо никога не ходим.

Изобел не му напомни, че никога не излизаха до кръчмата вечер, защото от много години се бяха разбрали, че заради болестта си той се уморява твърде много, за да излиза вечер.

— Така че, ако искаш да си легнеш рано, върви — каза Филип насърчително. — Аз ще се прибера по-късно. Няма да се бавя.

— Добре — каза Изобел. — До по-късно.

Тя чу колата на Мъри да спира пред къщата, докато беше във ваната. После чу как входната врата се трясва почти веднага и колата потегля отново. Филип сигурно го беше чакал в антрето, облякъл палтото си, готов за тръгване, като малко дете, което чака специална разходка.

Изобел се отпусна във ваната и се замисли над факта, че съпругът й имаше приятел и постоянен компаньон, и че това не беше тя. Не изпита нещо повече от чувство на дълбока незаинтересованост. Филип бе развил симпатия към човек, когото тя би очаквала той да презира. У Мъри нямаше нищо лошо, помисли си тя, освен че беше толкова отявлено обикновен. Помисли си, че човек може да срещне дузина такива като Мъри във всеки салонен бар в който и да е тризвезден хотел. Те бяха мениджъри от средно ниво, бяха старши продавачи. Бяха глави на семейства в предградията. Бяха женени мъже с по две деца. Караха служебни коли, доста арогантно и бързо. Имаха запас от анекдоти и забавни истории. Гледаха телевизия, понякога ходеха на кино, рядко — на театър. Мъри беше едно стъпало над останалите, защото поне притежаваше предприемчивостта и енергията да основе собствен бизнес и да се издържа изключително от способностите и ума си. Но като оставим настрана тази едничка разлика, имаше стотици, хиляди мъже като Мъри. Изобел не можеше да проумее защо Филип беше привлечен именно от този. Той имаше чаровна усмивка и красиво, открито лице. Вървеше като момче и се смееше като мъж, чийто живот е изпълнен с радост. Но защо Филип би го харесал толкова много, че прекарваха големи части от деня заедно, беше загадка.

Изобел излезе от ваната и се загърна в хавлия. Навярно Филип има нужда от мъжка компания, помисли си тя. Навярно животът в състоящо се изключително от жени домакинство, с госпожа М. като икономка и Изобел като тази, която изкарваше хляба, го беше накарал да закопнее за брат. Определено се държеше различно с Мъри. Беше по-шумен, беше по-оживен. За Изобел обядът с Мъри беше необичайно преживяване. Госпожа М. се беше държала кокетливо и до голяма степен беше част от компанията, Мъри се държеше весело и фамилиарно, а Филип се забавляваше и беше доволен. Изобел поклати глава. Това изобщо не приличаше на дома й.

Импулсивно влезе тихо в спалнята и вдигна телефона на нощната масичка. Знаеше домашния телефонен номер на Трой наизуст. Искаше да чуе гласа му. Внезапно изпита смразяващо усещане, че я изоставят. Филип беше излязъл без нея, беше излязъл, без дори да я покани да дойде с тях. Решението й да вечеря спокойно и да си легне рано изобщо не беше определило хода на вечерта, както ставаше обикновено. Точно обратното: беше му дало свобода да направи собствен избор. И той беше избрал да бъде без нея.