Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Чу телефона да звъни, а после Трой вдигна слушалката. На фона на гласа му се чуваше толкова силен шум, та тя си помисли, че сигурно е пуснал телевизора абсурдно високо. Налагаше му се да крещи.

— Ало?

— Аз съм — каза Изобел.

— О, Изобел. Привет.

— Можеш ли да го намалиш?

— Ще прехвърля разговора на друг телефон — каза той. Тя чу как телефонът щраква, а после след миг той вдигна отново. Сега шумът и музиката бяха далечни.

— Така е по-добре — каза той.

— Какво става? — съзнаваше, че думите й прозвучаха така, сякаш го разпитваше, сякаш имаше право да знае какво правеше той и беше вероятно тя да не го одобри.

— Нищо — каза той, мигновено заемайки отбранителна позиция. — Просто няколко приятели се отбиха.

Изобел искаше да попита: кой? какви приятели? Искаше да попита какво правеха? Танцуваха ли? Защо иначе музиката беше толкова силна? Това парти ли беше?

— Звучи забавно — каза тя. Гласът й не прозвуча толкова ведро и весело, колкото възнамеряваше. Прозвуча ужасно смутено и неловко.

— Хубаво е — каза той, за да приключи темата. — А ти? Какво правиш?

— Току-що си взех вана. Канех се да си легна рано.

— Добра идея — каза той топло. — Всичко наред ли е?

Тя се поколеба. Искаше й се да му каже колко странно беше чувството да е сама в къщата, колко объркана се почувства от факта, че Филип чакаше Мъри до входната врата и че бяха тръгнали заедно с колата.

— Филип излезе да пийнат нещо с Мъри — каза тя унило.

— Значи можеш да имаш малко спокойствие — каза Трой, сякаш беше доволен за нея.

— Да — каза тя, със съвсем равен тон.

Настъпи кратко мълчание, в което Трой я чакаше да каже нещо или да приключи телефонния разговор.

— Просто исках да чуя гласа ти.

— Да запея ли? — предложи Трой. — Или да изрецитирам стихотворение?

Разбра, че той беше щастлив, с приятелите си, може би малко пиян. Разбра, че нямаше да може да го убеди да й говори нежно или съчувствено.

— Не — каза тя, опитвайки се да звучи също толкова безгрижна. — Имам нужда от приспивна песен, а не да пееш рокендрол.

— Джуди Гарланд — поправи я той веднага.

— Разбира се — каза тя. — Ще ти пожелая „лека нощ“. Приятно парти.

Беше се надявала той да й възрази и да каже, че не е парти, просто един-двама буйни приятели, които вдигат твърде много шум. Но той не го направи.

— Лека нощ, скъпа — каза той весело и затвори телефона.

Изобел остана да седи за момент с безмълвната слушалка в ръката си, а после я върна внимателно върху вилката.

Установи, че изпитва студ и неприятна влага, и затова се подсуши грубо с хавлията, а после намери топла, обикновена пижама. Пъхна се в леглото и прегледа купчината книги на нощната си масичка, в търсене на някоя, за която бе най-вероятно да успее да отклони мислите й от това чувство на омаломощаваща потиснатост. Осъзна, че се чувстваше пренебрегната, като детето, което не избират за училищния отбор и го изключват от игрите на детската площадка. Представи си как Филип и Мъри си бъбрят приятелски в местната кръчма, как Трой пие шампанско и се смее с приятелите си. А ето я и нея, съвсем сама в голямо двойно легло — избира си книга, която да я приспи в девет и половина вечерта.

Придърпа завивката, за да я подпъхне по-здраво около себе си. Най-лошото в това усещане, че е пренебрегната, беше чувството й за тежка несправедливост. Тя беше тази, която изкарваше хляба, смяташе, че е редно Филип да си стои у дома с нея, или, ако искаше да излезе, то да излезе с нея. Тя беше любовница на Трой, защо той си организираше парти с приятели, когато тя беше съвсем сама? А на нея й се беше усладило да бъде Зелда, звездата. Как можеше да има партита, а тя да не е център на вниманието? Как можеше Филип да си прекарва добре, Трой също да си прекарва добре, а тя да е съвсем сама в леглото, оттегляйки се за през нощта като някоя тъжна стара мома, която няма какво да прави, освен да чете книга и да се преструва, че така предпочита?

На сутринта Изобел се почувства по-бодра. Събуди се преди Филип и остана загледана в красивото му лице няколко мига, преди да се измъкне от леглото. Когато отвори очи, той й се усмихна и каза: „Добро утро, скъпа“ с тон на истинско удоволствие.

— Добре ли прекара вечерта? — попита тя.

Той се засмя.

— Отлично. С Мъри ни включиха в отбора по дартс. Можеш ли да си представиш? Мъри е доста добър играч, но аз удивих всички, като уцелих центъра на мишената.

— О! — каза Изобел. — Дори не знаех, че можеш да играеш дартс.