Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Сивите очи на Изобел блестяха като полирано олово. Той изпита внезапно, изненадващо усещане, че това не е плаха и покорна жена, а тъкмо обратното — жена, която владее някаква скрита власт.

— Трябва да знам, защото искам да предпочиташ мен — каза тя.

Трой разпозна модела на отношенията им: точно когато той я приемаше за даденост и беше склонен да се оттегли, тя потапяше двама им в ново ниво на интимност. Оплиташе го с настойчивостта и силата на желанието си и го увличаше все по-надълбоко със себе си.

— Наистина предпочитам теб — каза той. — В момента обядваме заедно, нали? И ще вечеряме довечера? Днес сме заедно, нали?

— Искам да бъдем заедно утре — каза тя. — И на следващия ден. И на по-следващия.

За момент той можеше само да се взира в нея.

— Желая те — каза тя.

Той не отговори.

Тя чакаше отговора му.

След обяда отидоха до „Харви Никълс“ да купят дрехи за самата Изобел. Според Трой това беше икономия.

— Изобел Латимър би пазарувала в „Харви Никълс“ — каза той. — Зелда е олицетворение на „Хародс“.

— Най-после получавам дрехи, които и двамата харесваме — каза Изобел с наслада.

— Не бива да се увличаш — предупреди я Трой. — Но можеш да си вземеш по-изискан костюм от този.

Купиха тъмен вълнен костюм в „Бети Джаксън“. Трой отказа да й позволи дори да погледне ярките цветове на Лакроа.

— Това е за Зелда, не за Изобел — каза той. Купиха наситеночервена вълнена рокля с късо сако в тон с нея от „Никол Фархи“.

— Хубава кройка и връзка с литературата [13] Модната дизайнерка Никол Фархи е съпруга на британския драматург Дейвид Хеър, неин братовчед е писателят Морис Фархи. — Б. пр. — каза Трой със задоволство. — Много типично за Изобел Латимър.

Отидоха в отдела за бельо и Трой зачака доволно на шезлонга, докато Изобел пробваше дискретно, но доста чувствено копринено бельо.

— Нищо прекалено скъпо или бляскаво — напомни й Трой. — Не и ако искаш да го занесеш вкъщи.

— Филип не вижда бельото ми — каза Изобел, докато подписваше разписката за кредитната карта.

— Така ли? Къде се събличаш?

— В банята.

— Какво носиш в леглото?

Изобел отправи на Трой поглед, който го предупреждаваше да реагира въздържано.

— Пижама.

Трой изсумтя от потиснат смях. Изобел пое красиво опакованата покупка от продавачката и се извърна от него.

— Това е брачният живот — каза тя. — Такъв е.

— Звучи като брачна смърт — каза Трой жестоко.

Тя спря и се обърна с лице към него.

— Предлагаш ли нещо друго?

— Не — каза Трой бързо.

— Именно — каза Изобел.

Тя слезе по ескалатора пред него, с вдървен от негодувание гръб. Трой положи леко ръка на тила й и почувства как тя се отпуска при докосването му. Наведе се напред и облегна глава на бузата й.

— Време е да се приберем у дома и да правим любов — каза тихо.

Прекараха следобеда заедно в леглото, в спалнята на Трой. И двамата избягваха стаята за гости с гардероба, пълен с дрехите на Зелда и двете й перуки, изглеждащи призрачно върху най-горната полица. Изобел откри с възторг, че Трой имаше голямо двойно водно легло с черни чаршафи.

— Знам, че е ужасно клише — каза той. — Но го обожавам.

Изобел, разчорлена и доволна, се облегна назад и му се усмихна.

— Прекрасно е — каза тя. — Ти си най-ефектният мъж, когото съм срещала.

При тези думи той се усмихна широко.

— Чай? — попита.

— Ако обичаш — каза тя.

Той й приготви „Дарджилинг“ и го поднесе мастиленочерен, с резенче лимон в порцеланови чаши, докато тя си остана в леглото.

— Това е истински рай — каза тя.

Вечерта Трой искаше да отидат на театър. Негов клиент участваше в една пиеса и той беше обещал да я гледа. Изобел облече новата червена рокля и прибра косата си на кок ниско на тила. Обади се на Филип, преди да излязат; но него го нямаше. Госпожа М. вдигна телефона.

— Тъкмо излизах — каза тя. — Радвам се, че ме хванахте.

— Къде е Филип? — попита Изобел.

— Не се е прибирал от обяд — каза госпожа М. весело. — Мъри дойде да обядва с него, а после излязоха с колата на Мъри и оттогава не съм ги виждала.

— Каза ли къде отива?

— Не. Само, че нямат нужда от вечеря.

— Колко странно. Дали са отивали да разглеждат плувни басейни, как мислите?

Госпожа М. се изкиска.

— Когато котката я няма, мишките лудуват.

Изобел се въздържа да се сопне в отговор.

— Бихте ли му оставили бележка? — попита тя с въздържана вежливост. — Съобщете му, че съм звъняла и че сега излизам на театър, и ще му се обадя отново, когато се прибера.