Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Изобел се усмихна.

— Чудесно. Не харчи всичко наведнъж.

Филип се засмя.

— Твърде късно. Похарчих ги за вечеря. Но беше наистина хубаво да почувствам, че върша нещо полезно и печеля малко джобни пари. Той каза, че може отново да има нужда от мен някой път. Това би ми харесало. Това е нещо, което наистина мога да си представя. Повечето хора не могат да задържат в ума си представата за нюансите. Аз обаче мога. Това е дарба. Дори не знаех, че я притежавам.

— Нито пък аз — каза Изобел. — Дори не знаех, че толкова се интересуваш от интериорен дизайн.

— Не мисля, че бих се заинтересувал от къща, макар че мога да опитам и това — каза Филип замислено. — Но в един басейн има нещо много привлекателно. Създаваш такова специално място от нищото: дупка в земята или празен обор. Това е истинско преобразяване.

Изобел остави да се възцари мълчание. После проговори:

— Питам се дали може да поговорим за Мъри. Наистина ми се струва направо вездесъщ.

— Вездесъщ ли? — повтори Филип, сякаш не разбираше думата.

— Той на практика се нанесе вкъщи — каза Изобел. — Госпожа М. знае всичките му любими ястия, струва ми се, че той е тук от закуска до вечеря.

— Има да се правят много планове — каза Филип отбранително. — Теб те нямаше, затова не знаеш. Всички онези подробни планове, двамата с Мъри правихме измервания и ги начертахме заедно. Много сме заети. Това погълна изцяло времето ни. Разбира се, че той оставаше да се храни с нас. Ти какво би искала да направя? Да го помоля да чака навън, докато си ям обяда?

— Не, разбира се, че не — отвърна тя. — Но сега, когато планирането приключи, той ще бъде тук само за да наглежда строителите, нали? Не е нужно да идва всеки ден? А с този нов договор, който има, предполагам, че ще стои много при онези хора.

Филип се поколеба.

— Предполагам — каза неохотно. — Но тяхната къща е съвсем наблизо. „Вали Фарм“, знаеш. Казах му да се отбива по всяко време.

— По всяко време? — повтори Изобел.

— Хубаво е да бъде наблизо, за да наглежда басейна ни — каза Филип. — Знаеш какви могат да бъдат майсторите.

— Да, но…

— А ако иска да избера някакви цветове или украсата на другия басейн, наистина ще се радвам да му помогна.

— Със сигурност той може да прави сам всичко това — каза Изобел.

— И е добра компания — заключи Филип. — Когато пишеш или си заминала да преподаваш, той е страхотна компания. Доставя ми удоволствие да ходя в кръчмата с него. Тук сме твърде откъснати, допуснахме да се изолираме твърде много. И двамата би трябвало да излизаме и да общуваме повече.

Той я погледна критично, така, както не я беше гледал никога преди.

— Вечно само работиш, Изобел. Би трябвало да си създадеш собствени приятелства. Да излизаш на кафе и да пазаруваш. Да обядваш с момичетата. Живеем тук от десет години, а ти не познаваш никой освен господин и госпожа М. Не е добре за теб да си толкова изолирана.

— Не съм изолирана — възрази Изобел. — Имам приятели в Лондон, имам приятели в работата.

— Обаче те не са истински приятели, нали? — настоя Филип. — Не ги виждаме тук, не ги каниш на обяд.

— Живеем в провинцията — каза Изобел, подразнена. — Не може да се каже, че това е Клубът по изкуствата в Челси. Не е „Граучо“. С кого искаш да обядвам?

— О, не знам — каза Филип уклончиво. — Жени на твоята възраст. Сигурно има клуб на жените от града или Женски институт, или нещо, в което би могла да се включиш.

Анализът, който слушаше, беше толкова груб и безчувствен, че според Изобел би могъл да идва единствено от Мъри.

— Както знаеш, обичам да бъда сама в работата си — каза тя с предпазлива сдържаност. — Както знаеш, писането винаги е самотно занимание. Не е от нещата, които можеш да правиш, докато постоянно те прекъсват. И не мога да се сетя за нищо, което би ми било по-омразно от това да отида на обяд със заможни жени на средна възраст.

— Абсолютно — съгласи се Филип. — Следователно ти харесва да бъдеш сама. Аз обаче имам нужда от компания. Значи се разбрахме.

Изобел продължи да пише „Любящият призрак“ през цялата сутрин въпреки мощно отекващия мъжки смях от кухнята. Мъри беше пристигнал малко след закуска с куфар, пълен с мостри за плочки и разцветки, и се предполагаше, че двамата с Филип правят окончателния избор на цветове за басейна. Изобел чуваше по-високия глас на госпожа М., която от време на време гълчеше и се смееше, докато чистеше кухнята и приготвяше обяд. Атмосферата беше много уютна и приятелска. Изобел с раздразнение си даде сметка, че плаща на госпожа М. по десет лири на час, за да флиртува с Мъри.