Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Просто се питах дали всичко е наред. Не си говорила много за новата книга. Или за работата си в Лондон.

Изобел сви рамене.

— О, няма много за разказване — каза тя непринудено. — А басейнът напоследък е главният ни интерес, нали?

Филип се поколеба.

— Е, така мисля — призна той.

Тя се усмихна.

— Тогава и аз мисля така.

В четири часа Филип донесе на Изобел чаша чай.

— Слизам до кръчмата с Мъри — каза той. — Ще си платя вересията. Мислех си да взема храна за вкъщи за нас, ако искаш?

Кърито за вкъщи от ресторанта в селото беше рядко удоволствие за Изобел и Филип, тъй като Филип никога не шофираше вечер, а Изобел съвсем рядко решаваше да си направи труда да пътува до селото и да чака в неудобната чакалня, разглеждайки престарели броеве на списание „You“

— О, каква прекрасна изненада — каза тя.

— Пилешко „биряни“ за теб? — попита той.

— Да, моля. Мъри с нас ли ще се храни?

— Мисля, че има да свърши нещо. Но мога да го попитам, ако искаш?

— О, нека да сме си само двамата — каза Изобел и се изненада, когато Филип я целуна по темето и каза: „Да, нека“.

Изобел чу колата на Мъри да спира отпред в пет и половина, и Филип се провикна от антрето.

— Ще се прибера към седем.

За момент тя си помисли, че е била ненужно нелюбезна, като не покани Мъри да сподели с тях поръчаната за вкъщи храна, тъй като той все пак щеше да закара Филип с колата до кръчмата, да чака, докато приготвят храната, а после да го докара обратно вкъщи. После сви рамене. Мъри беше изял достатъчно храна в къщата й и ако Филип искаше да е насаме с нея, тогава тя беше готова да се наслади на тази интимност. Работи до шест и половина. Телефонът иззвъня в шест и тя се поколеба, преди да го вдигне, като хвърли поглед към дисплея. Обаждането беше от номера на Трой. Изобел се облегна назад в стола си и сключи ръце в скута си, за да се възпре да отговори. Струваше й се, че иска да възстанови границите между живота на Зелда и живота на Изобел Латимър, които бяха нарушени в понеделник, когато тя бе Изобел и въпреки това — любовница на Трой, когато му беше казала, че го желае, а той не беше откликнал, когато беше допряла ръка до тялото му и беше напипала коприненото бельо на Зелда.

— Изобел, там ли си? — гласът на Трой по телефонния секретар бе делови. Така беше по-лесно да устои на изкушението да говори с него, отколкото ако говореше с нежен тон. — Обаждам се само да проверя дали всичко е наред. Но сега излизам от офиса, така че до седем и трийсет вечерта можеш да ми се обадиш вкъщи, ако искаш, а после излизам за цялата вечер и ще се прибера твърде късно. Може би ще ти се обадя утре. Просто исках да разбера как върви новата книга.

Телефонният секретар изпиука силно, когато Трой прекъсна връзката, и Изобел изпита необяснимо чувство на раздразнение от резкия му, делови тон. Разбира се, той нямаше как да знае, че Филип няма да чуе съобщението, така че беше благоразумно от негова страна да се постарае тонът му да не намеква за нищо повече от делово съобщение във връзка с работата. Въпреки това на Изобел й се струваше, че не й беше обърнал достатъчно внимание, че е била пренебрегната.

Наведе се напред и изтри съобщението. Нямаше да го запази, нямаше да върне обаждането. Тази вечер искаше да бъде с Филип, с бистър ум и чиста съвест. Тя беше омъжена жена, искаше отново да бъде щастливо омъжена жена.

Тя подреди масата малко преди седем и сложи чиниите да се топлят. Отвори бутилка силно червено южноамериканско вино и си наля една чаша. Разтребваше кухнята, когато чу колата на Мъри да спира отвън и Филип да затръшва вратата и да пожелава „лека нощ“. Той влезе в кухнята и наситеният, силен мирис на къри нахлу с него.

— Аз ще го разопаковам, знам, че ти мразиш да го правиш — предложи Филип.

Изобел се усмихна.

— Наистина мразя това — седна на масата и го зачака да й донесе чинията. — Много добро обслужване има в този ресторант — каза с усмивка.

— Смирено се стараем — отвърна той.

Хранеха се заедно в спокойна, приятелска атмосфера.

— Хубаво е — каза Филип внезапно. — Не помня кога за последен път сме яли къри. Искаш ли да опиташ моето?

— Много ли е люто?

— Изгарящо.

— Няма тогава.

— Изпускаш цялостното усещане, ако в края на яденето още са ти останали сливици.

— Липсва ми твоят тренинг — каза Изобел. Филип беше прекарал няколко години в Далечния Изток с компанията, за която работеше, преди да се запознаят. Тя стана и събра чиниите.