Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Тя услужливо съблече горнището си и плъзна надолу долнището на пижамата. Филип повтори действията й, така че останаха голи заедно в леглото. Изобел си помисли, че не трябва да забравя да смени и изпере чаршафите на сутринта, за да не разбере госпожа М., че са правили любов, после си каза, че това е нелепо — нямаше абсолютно никаква причина госпожа М. да не узнава, че са се любили. Те бяха съпруг и съпруга, редно беше да се любят. Болестта на Филип беше прекъснала страстния и изпълнен с наслада сексуален живот, който бяха споделяли. Би трябвало да се радва на възстановяването му, а не да се притеснява за чаршафите.

— Също както едно време — каза Филип възторжено.

Изобел се притисна по-близо до него и изпита чувственото удоволствие от допира на топла гола кожа до нейната. Филип имаше леко, светло окосмяване по тялото и гъделичкането на космите по гладката й голота винаги я беше възбуждало.

— Да, така е — каза тя, опитвайки се да убеди себе си.

Филип се прехвърли отгоре й и нежно проникна в нея. За своя изненада, Изобел откри, че беше твърд, силен. Задвижиха се в приятно съзвучие, с наслада. Изобел затвори очи и се опита да не мисли за нищо, освен за удоволствието от допира на кожата му до нейната, за уютната му топлина.

Почувства как се отнася, отдалечавайки се все повече и повече. Тялото й откликна на докосването му. Филип бе правил любов с нея в продължение на много години, познаваше ласките, които й доставяха удоволствие. Но умът й бе на километри разстояние, тя се чувстваше отчуждена, и хладна, и далечна. Внимаваше да не мисли за Трой, нито за Зелда, не мислеше за нищо — било то еротично или неприятно. Не мислеше за нищо, докато съпругът й се движеше по тялото й, в тялото й, и покриваше шията и гърдите й с леките си целувки.

— Хубаво ли е? — прошепна той.

— Много хубаво — увери го тя.

Можеше да почувства настойчивостта му, когато той започна да се движи по-бързо, но изпитваше единствено желанието да му достави удоволствие, и потиснатото желание всичко това да приключи. Изви гръб като дъга и издаде няколко леки стона на престорено удоволствие. Те бяха достатъчни да го накарат да повярва, че е достигнала оргазъм и не иска повече, и тялото му се разтърси във внезапен прилив на всепоглъщаща сила, после той въздъхна дълбоко и се отпусна тежко върху нея.

Изобел изчака няколко мига, а после се отмести леко. Филип веднага се надигна, изричайки някакво извинение, и я освободи.

— Трябва да отида до банята — каза тя, взе пижамата си и излезе. Седна на бидето и почувства как хладката вода отмива лепкавата течност. Стана да си измие лицето и ръцете, и да погледне отражението си в огледалото в банята.

Лицето й не издаваше нищо. Взря се в безжизнените си очи в огледалото и си помисли, че е празна като първата страница на новия си роман. Вече нямаше нищо за казване, нямаше нищо за мислене. Просто нямаше нищо — във всяко отношение, и в романа, и в сърцето й. Облече пижамата си и се върна в спалнята. Филип лежеше все още гол, облегнат на възглавниците. Изглеждаше поруменял и щастлив.

— Струва ми се, че това беше убедително доказателство — каза той ухилено. — Много по-добре съм. О, Изобел, не е ли прекрасно?

Тя се опита да сподели радостта му.

— Да, така е — каза, отпускайки се в леглото до него. — Чудесно е. Толкова се радвам, че си по-силен.

— А ти си толкова добра — каза той, като я придърпа отново плътно до себе си. — Толкова мила. Сигурно ти е било тежко, докато бях толкова кисел и намусен. А откога не сме правили любов? Месеци, нали?

— Не броя — каза Изобел. — Никога не съм имала нищо против. Най-важното е, че сега се чувстваш добре.

— Чувствам се фантастично — каза той. — Невероятно.

Лежаха мълчаливо няколко мига.

— Да изгася ли светлината? — попита Изобел.

Филип кимна. Тя се пресегна и изключи нощните лампи, а после с наслада се сгуши, облягайки се отново на рамото му, с ръката му, здраво обвита около нея.

— Това е най-хубавата част — каза тя. — Тази близост.

В тъмнината почувства как той целува косата й.

— Ти беше истински ангел — прошепна той. — Само си представи колко щастливи ще бъдем, ако се оправя отново.

— Наистина ли мислиш, че може да стане?

— Можем да пътуваме. Винаги сме искали да пътуваме, нали?

Изобел внезапно си помисли за парите на Зелда Виър, които можеха да финансират един нов и вълнуващ живот за Филип и нея. Беше ги възприемала като „бели пари за черни дни“, които можеха да им гарантират сигурност, ако здравето му се влошеше, с които можеха да платят за грижите за него в домашни условия. Но ако състоянието му се подобреше, можеха да си създадат нов живот, пред нея можеше да се открие съвсем различен живот.