Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Мъри, който обядваше с тях, вдигна поглед от пилешкото в доматен сос, което госпожа М. беше сготвила.

— Какво?

— Добре позната фраза — каза рязко Филип.

— На мен не ми е позната — каза Мъри.

— Толкова е шумно — каза Изобел. — И сякаш няма край.

— Първо да изясним едно — каза Мъри решително. И двамата млъкнаха и зачакаха да чуят какво ще каже. — Какво имате предвид с това: „Не можеш да направиш омлет“?

Изобел се усмихна:

— Това е изказване, приписвано на Наполеон Бонапарт. Твърди се, че това са негови думи — не можеш да направиш омлет, без да счупиш яйцата. Идеята е, че всяко хубаво нещо си има отрицателни страни.

Мъри кимна.

— Схванах. А Наполеон Бонапарт е бил…?

Изобел се сепна за миг.

— Не знаете ли?

Мъри направи смутена гримаса.

— Това да не е углавно престъпление? Много съм невеж, нали?

— Не — каза Изобел припряно. — Защо ви е да знаете това?

— Един коняк носи неговото име — каза Филип утешително. — Сигурно го знаеш.

— Но кой точно е бил той?

— Бил е владетел на Франция — каза Изобел уклончиво. Изправена пред необходимостта да обясни подробно, откри, че самата тя беше малко несигурна. — Дошъл на власт по време на Френската революция, края на осемнайсети, началото на деветнайсети век, и превърнал Франция в империя, начело със самия него като император. Възнамерявал да завладее цяла Европа и бил победен на изток от руснаците, и от Англия в битката при Трафалгар, от адмирал Нелсън.

— Чувал съм за него! — възкликна Мъри, доволен да разпознае нещо в тази история.

— Бил пленен, избягал и отново вдигнал на бунт французите. Имало последна битка при Ватерло, английските части били командвани от маршал Уелингтън.

— Като ботушите [15] На английски Wellingtons — високи гумени ботуши до или над коленете, носени и получили популярността си от херцога на Уелингтън. — Б. пр. — добави Филип с лековат тон. — Като boeuf. [16] Boeuf (фр.) — говеждо; Филип има предвид кулинарния специалитет Boeuf Wellington — Б. пр.

— Умрял в плен — каза Изобел. — Бил голям френски герой.

Мъри кимна.

— Благодаря ви. Обичам да научавам разни неща.

Изобел почувства почти майчинска нежност. Усмихна му се и беше възнаградена с момчешка усмивка.

— Сигурно ме мислите за ужасен глупак — каза той.

— Винаги можете да проверите такива неща в Интернет — каза тя. — Или в която и да е добра енциклопедия. Ако държите да ги знаете.

Мъри кимна с тъмнокосата си, къдрава глава.

— Да, но проблемът е, че не съм наясно какво не знам, ако разбирате какво имам предвид. Знаех името на коняка, и знаех за битките при Трафалгар и Ватерло, бях чувал и за Нелсън. Но не знаех, че битките са били срещу французите, не знаех, че са били срещу Бонапарт. Така че не би ми хрумнало да проверя в някой справочник, защото дори не знаех, че би трябвало да го проверя.

Изобел се замисли за миг.

— Бихте могли да прочетете някоя кратка обща история, това ще ви даде някои идеи — предложи тя.

Мъри кимна:

— Каква например?

— Бих могла да ви дам една-две книги — предложи Изобел.

Филип й хвърли поглед, леко изненадан. Изобел обикновено отказваше да заема книгите си.

Мъри засия.

— Това би ми харесало — каза той. — Може да успеете да ме образовате.

Госпожа М. влезе и раздигна чиниите.

— Готова съм за тръгване, когато и ти си готов — каза тя. Мъри кимна и понечи да се надигне.

— Относно шума — каза той на Филип. — Изобел не може да работи в кабинета си, докато момчетата вдигат шум под прозореца, а когато дойде ред да избиват вратата към къщата, освен шумно ще бъде и прашно. Какво ще кажеш, да преместим кабинета й горе в една от свободните спални за няколко дни?

— Пак ще е шумно — каза Изобел.

Мъри се намръщи, а после го осени идея:

— Какво ще кажете да се преместите в офиса ми у дома? — попита той. — Приятно и тихо, никой няма да ви безпокои там. Аз почти не се свъртам вкъщи, защото през по-голямата част от деня съм тук или във Флийт.

Изобел се поколеба.

— Не бих искала да се натрапвам…

— За мен ще е чест — каза той непринудено. — Има хубаво бюро и стол, можете да използвате моя компютър и да си донесете каквито книги са ви нужни. Това ще ви хареса ли?

Изобел се поколеба. Отвън се разнесе гръмовен тътен и трясък, когато един самосвал изсипа материал за основите. Мъри се засмя и изненадващо, с интимен жест, тупна леко Изобел по връхчето на носа.

— Не се дръжте на положение — каза мило. — Позволете ми да ви помогна.