Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Унесено затвори вратата на гардероба и погледна отново към леглото му. На мястото, където се беше опирала главата му, имаше вдлъбнатина. Нейният роман лежеше разтворен с кориците нагоре върху малък скрин до леглото. Изобел отвори най-долното чекмедже и видя крещящо ярката корица на мъжко списание с едрогърда жена, наведена напред, в бяло дантелено бельо, което я представяше пред камерата като булка. Изобел оглежда снимката още известно време, мислейки си за Зелда, снимана на излизане от лимузината, показваща гърдите си пред немигащото око на обектива, мислейки си за мъжкия поглед, на който всяка жена се поддава и който може да бъде такава радост и такава заплаха. Затвори чекмеджето, без да докосва списанието и застана мълчаливо до леглото на Мъри.

Почти неволно, ръката й се протегна и повдигна завивката. Лъхна я следа от уханието на Мъри. Изобел обърна глава към полъха, сякаш някой я бе повикал по име. Къщата беше напълно тиха. Без да мисли, Изобел дръпна завивката, а после вдигна полата си и се плъзна между чаршафите, в мекото легло. Стори й се, че усеща малко от топлината му. Положи глава точно на мястото, където главата на Мъри беше оставила вдлъбнатина във възглавницата. Издърпа завивката до лицето си и за момент остана да лежи в омаяна тишина, вдишвайки лекото ухание на тялото му, еротичния лъх на здрава мъжка кожа: истинското ухание на желанието. После, колкото и да бе странно, заспа.

Изобел се разсъни от шум, който прозвуча като отваряне на предната врата, и се събуди стреснато. Скочи от леглото в мига, в който отвори очи; но беше твърде, твърде закъсняла. Той вече беше тук. Шумът не беше от входната врата, а от щракването на резето на вратата на спалнята. Мъри застана на прага на спалнята си, гледайки я как скача от леглото му, с коса, разчорлена от лежането на възглавницата му, с пола, заплетена в топлата му завивка.

Лицето му изразяваше пълно недоумение.

— Изобел?

— Аз… — заекна тя, но нямаше какво да каже. Безпомощно избута завивката обратно на мястото й, сякаш просто бе дошла да оправи леглото му.

Той й отправи продължителен, безмълвен поглед, а после се обърна рязко и заслиза тихо по стълбите. Изобел простена от мъчителен срам. Чу го да влиза в кухнята, после чу водата да тече, докато той слагаше чайника. Бавно продължи да оправя леглото, сякаш това щеше да омаловажи натрапването й, сякаш нарушението щеше да бъде смекчено, ако оставеше спалнята му по-подредена, отколкото я беше намерила.

Отиде до огледалото му и прибра косата си назад с фиби. Беше се измъкнала от кока, докато спеше, и тя бързо я прибра на място. Приглади полата си — беше омачкана. Памучната й блуза с висока яка беше наред, но самата тя не приличаше на себе си. Не изглеждаше спокойна и въздържана, малко старомодна. Беше пламнала, зачервена и неспретната. Отчаяна от неуспеха да възстанови уравновесения си вид, Изобел се огледа за обувките си и осъзна, че ги беше оставила на долния етаж. Мъри сигурно ги беше видял в подножието на стълбите, когато беше влязъл през входната врата. Сигурно ги беше видял, беше усетил колко тиха е къщата, и беше стигнал до заключението, че тя е горе. Сигурно я беше последвал нагоре по стълбите, беше видял празната баня, празната стая за гости, а после беше отворил вратата на собствената си спалня и я беше видял. Сигурно я беше наблюдавал в уязвимите мигове на дълбокия сън, а после — във внезапното сепване и паника при събуждането.

— О, Господи — прошепна Изобел ужасено.

Липсваше й смелост да слезе долу и да изрече просто, смислено обяснение; знаеше обаче, че колкото по-дълго оставаше горе, толкова по-сериозно ставаше натрапничеството. Щеше да бъде хиляда пъти по-лошо, ако той се върнеше горе да я попита кога ще слезе. Знаеше, че не би понесла да го чуе как се качва отново по стълбите, за да я види какво прави пък сега. Изобел скри лице в ръцете си за един кратък миг, а после храбро се изправи, отметна назад един непокорен кичур коса, и слезе боса по стълбите.

Обувките й не бяха там, където ги беше оставила. Изобел отбеляза мислено това като още една отметка в списъка на катастрофите, и влезе по чорапи в кухнята. Мъри наливаше две големи чаши чай.

— Със захар ли го пиеш? — попита той вежливо.

— Да — каза Изобел. — Само една бучка.

Той добави захар в чашата й и й я подаде.

— Само надникнах, за да се уверя, че имаш всичко необходимо — каза той непринудено. — Понякога автоматичният прекъсвач изгасва внезапно, така че не забравяй да запазваш всичко, което пишеш. Много ще бъде неприятно, ако загубиш текста.