Донко Найденов - Ударите на съдбата

Библиотека „Маккуин’с“ представляваше голяма модерна сграда с аеродинамична архитектура. Когато Бенджамин влезе в огромния вестибюл, придружаван от Тим Стоун, веднага изпита облекчение, защото многобройните климатици бяха охладили помещението до поносими стойности. Имаше множество насочващи табели за всяка една от залите, но те тръгнаха към „История и география на Сакраменто и околността“.

От два до четири търсиха безуспешно исторически сведения и накрая Бенджамин реши да се откаже от това предприемачество и да се запъти към Интернет залата, когато пред очите му като по чудо изникна книгата: „Мистерии и легенди на вилна зона Чивас“.

Той отиде до гишето и попита библиотекарката:

— Колко струва този том?

— Той не се продава, но можете да го вземете за месец и след това да го върнете. Абонаментът за библиотеката ще ви струва долар и петдесет…

— Искам тогава да се абонирам и взема книгата за един месец.

Пътувайки към адвентистката църква, Бенджамин разлистваше книгата, стараейки се да не изпуска нито една важна подробност. В един момент Тим Стоун неочаквано попита:

— Какво се е случило с теб, приятелче?

Бенджамин изпита силен гняв към шофьора.

„Тоя пък к’во ми се бърка в работите, не съм му плащал за това“ — каза си наум той.

Досега Тим спазваше някакъв такт, гледайки да не притеснява болния си клиент, но сега явно любопитството бе надделяло над всичко.

— И аз не знам. Сигурно съм болен.

— Купи светена вода, кръст, а сега вземаш някаква книга за мистерии и легенди.

— Не зная, човече. Лекарите не могат да ми помогнат и се надявам тези неща да свършат работа.

— Спокойно, приятелче, всичко ще се оправи.

Бенджамин отговори доста спокойно на въпросите, въпреки яростта си преди малко.

„Какво пък толкова, никак не е лошо някой да е загрижен за състоянието ти“ — помисли си той и отново се съсредоточи върху тома.

Малко преди таксито да паркира пред адвентистката църква, Бенджамин съзря в съдържанието следната глава: „Легендата за Въплъщението на сатаната“. Отвори на страницата, но в този момент колата спря. Бившият полицай остави книгата отворена върху седалката и излезе навън.

— Ще ви струва двеста и петдесет долара — с безизразно лице започна свещеникът екзорсист.

— А кога ще можете да дойдете? — запита Бенджамин.

— След два-три дни, зависи каква работа имам.

— Окей. Само да ви кажа, че аз съм засегнатият. Нещо сякаш се всели в мен. Някакво животно ме ухапа в гората…

— Сега ли ще платите?! — прекъсна го рязко свещеникът. Бенджамин се изненада от наглостта на този Божи служител.

— Когато се видя излекуван.

— Аз по принцип вземам парите предварително.

— А ако не се справите с ритуала?

— Божия работа. Никой не знае на какъв демон ще попадне. Все пак рискувам живота си и затова вземам скъпо.

— Добре. След три дни ви чакам у нас — Бенджамин даде една бележка, на която написа адреса и телефона си. — Когато дойдете, ще ви платя.

Отецът взе бележката, гледа в нея известно време, след което я прибра в джоба на расото си, пред мътния взор на Бенджамин.

Слънцето вече бе добило оранжев цвят и се бе снижило над планините. Автомобилът отново вървеше по поредния си курс, а двамата членове на екипажа му мълчаливо изпълняваха своите задачи.

Бенджамин се бе вторачил в книгата или по-точно в една статия, която гласеше следното:

В Чиваската гора дебне Въплъщението на сатаната. То приема различни форми — на животни, на човеци, на предмети, дори и на растения. Има много случаи на туристи, влезли в тази гора и впоследствие обладани от демон. Според слуховете жертвите му се променят, както външно, така и вътрешно, стават агресивни и непредсказуеми, а някои дори убиват близките си. Малкото останали местни хора смятат, че преди векове на това място Сатаната е довел свой пратеник, известен като „Въплъщението на сатаната“. Той, по един или друг начин, се вселява в човека, превръщайки самия него във Въплъщение на сатаната. Хората всячески се мъчили да прокудят този горски звяр чрез различни ритуали, обреди, прогонвания и други нестандартни методи, но всеки път удряли на камък. А пострадалите били обречени на покварен живот — защото в нито една болница не успявали да ги излекуват и нито един ритуал за прогонване на духове не успявал да им помогне.

„Тогава какъв е смисълът от всичко това?!“ — бе първата мисъл, появила се в главата на Бенджамин след прочита на статията.