Алисън Пиърсън - Скъпа, няма не мога

Винаги викаше в частта, когато Аврора с вцепененото си кукленското лице се качваше по извитото стълбище към тавана, преследвана от сянката на гарвана и кикота на злата вещица. Дълго време с Ричард не можехме да разберем какво толкова ядосваше Емили, после изведнъж нещо ни прищрака. Искаше да пренавием лентата, за да не може принцесата да стигне до тавана и никога да не се убоде на вретеното на старицата.

Един ден Емили всъщност се опита да влезе в телевизора — заварих я покачена на един стол да се опитва да пъхне обутия си в червена обувка крак вътре в екрана. Мисля, че искаше да хване злочестата принцеса и да й попречи да срещне съдбата си. Проведохме дълъг разговор — е, аз говорех, а тя слушаше — за това, как не трябва да се тормозим, че стават такива неща, защото дори да стигнем до страшната част, приказката знае накъде върви и човек не може да я спре, независимо колко много му се иска. Хубавото е, че знаеш, че краят ще бъде щастлив.

Тя обаче поклати тъжно глава и каза: „Навий я, мамо, навий я!“ Малко след това дъщеря ми прехвърли привързаността си към „Динозавърът Барни“, където нямаше деяния на зли сили, които да изискват намесата й.

Възрастните също искат да пренавият живота. Просто с течение на времето загубваме способността да викаме на глас. Навий го, навий го.

Статия от ноемврийския брой на „Финансите отвътре“:

„Едуин Морган Фостър“, една от най-старите финансови институции в лондонското Сити, триумфира по време на петото раздаване на годишните награди „Равноправие сега“ във вторник вечерта, спечелвайки първо място в категорията „Най-усъвършенствана компания“ за обвързаността си с етническата и полова равнопоставеност.

Фирмата спечели най-много точки в годишното проучване, проведено от „Равенство да!“ — организация, посветена на равноправието между половете, чиито членове включват 81% от лондонските финансови компании.

Журито бе особено впечатлено от количеството приходи, допринесени от Катрин Реди, най-младата жена мениджър в ЕМФ, и от Момо Гумератне, 24-годишната възпитаничка на Лондон Скул ъв Икономикс от Шри Ланка. За жалост двете дами не можаха да присъстват на церемонията, но наградата бе получена от Род Таск, началник на отдел „Маркетинг“ в ЕМФ. В речта си Таск каза: „Има много доказателства, че екипите, в които са представени и двата пола, са изключително важни за ефективната работа на колектива. ЕМФ е в челната редица на фирмите, които предоставят на жените възможността да заемат важни постове във финансовата общност.“

Не толкова позитивна нотка внесе Катрин Мълройд, председател на „Жените значат бизнес“. „Тези награди не разказват цялата история — отбеляза Мълройд. — Достатъчно тежко е да стигнеш до наистина влиятелен пост в Ситито като жена, без да съсипеш кариерата си, като си отвориш устата да критикуваш културата на финансовите среди. Равноправието на жените си остава второстепенен въпрос при повечето финансови фирми. На банките им се струва безсмислено да обучават жени служители само за да ги загубят заради невъзможността им да работят на ненормирано работно време или заради някоя от другите причини, свързани с майчинството.“

Запитан дали културата на „старите момчета“ принадлежи на миналото, Таск изтъкна, че е австралиец и по тази причина е много близо до съвременното отношение на мъжете към жените в бизнеса: „Тази година момичетата се справиха блестящо и аз се гордея с тях.“

Баща ми изигра ролята на живота си по време на презентацията на екологичната си пелена пред Крис Бънс. Дебра, която присъстваше в качеството си на правен съветник, ми каза, че татко бил не само съвсем трезвен, но направо се наслаждавал на ролята си на нестандартен изобретател. Най-гениалният му ход, каза Деб, бил, когато Бънс предложил да му напише чек още на място, а Джо, който бе прекарал живота си в опити да измъква чекове от хората, парирал, че с адвоката си имат уговорени срещи с други заинтересовани страни през следващите дни, но естествено, щели да държат ЕМФ в течение.

Бях обяснила на татко, че смятам, че съм намерила капитали за изобретението му, но от него се изисква да се представя за друг и да прояви малко повече въображение що се отнася до истината. В почти всяка друга връзка между баща и дъщеря това би бил много странен разговор, но на нас ни изглеждаше почти естествен завършек на продължилите с години — неизбежно признание, че измамата е втъкана в ДНК-то на рода Реди заедно със сините очи и боравенето с числа.