Алисън Пиърсън - Скъпа, няма не мога

— Джийн Катрин Реди.

— Каква е връзката ви с обвиняемата?

— Кат… Катрин ми е дъщеря. Аз съм й майка.

Прокурорът не само е скочил на крака, но се е повдигнал на пръсти от вълнение.

— Госпожо Реди, дъщеря ви е обвинена в това, че поставя работата си пред благополучието на децата си. Можете ли да потвърдите, че това е точно описание на положението, което сте наблюдавали пряко?

— Не.

— Говорете по-силно — вика съдията.

Мама опитва отново. Видимо притеснена, тя подръпва гривната си с висулки.

— Не, Катрин е отдадена на децата си, тя работи много, винаги е работела много. Иска да напредне и да се усъвършенства.

— Да, да — прекъсва я обвинението, — но разбрах, че в момента не живее със съпруга си, Ричард Шаток, който я напуснал, след като казал, че тя е „престанала да забелязва присъствието му“?

Жената на подсъдимата скамейка простенва тихо. Майката на Кейт не знае, че Ричард я е напуснал.

Но Джийн Реди приема новината като боксьор удар и отвръща светкавично:

— Кой е казал, че е лесно? Мъжете искат някой да се грижи за тях и за една жена е трудно, особено когато работи. Кат се е нагърбила с много задължения, виждала съм я понякога да се поболява от работа.

— Госпожо Реди, познато ли ви е името на Джак Абелхамър? — пита обвинението със злобна усмивчица.

— Не. Не! — Обвиняемата е прескочила скамейката и стои пред съдията с тениската си на „Гап“ XXXL с картинка на дакел. — Добре, какво искате да чуете от мен? Виновна? Това ли искате да чуете от мен? Пред нищо няма да се спрете, за да докажете, че не мога да живея живота си, нали?

— Тишина! — гръмогласно вика съдията. — Госпожо Шаток, още едно прекъсване и ще ви обвиня в неуважение към съда.

— Много добре, защото не изпитвам грам уважение към този съд и всеки мъж в него. — Тя започва да плаче, проклинайки се заради слабостта си, както прави винаги.

— Джийн Реди — възобновява разпита обвинението, но свидетелката вече не го слуша. Тя също е напуснала мястото си. Отива към плачещата жена и я прегръща. После майката се обръща към съдията:

— Ами вие, ваша чест? Кой ще ви приготви вечерята довечера? Не вие, нали?

— За Бога! — пръска слюнки съдията.

— Хора като вас изобщо не разбират жени като Катрин. И си мислите, че можете да я съдите. Засрамете се! — изрича тихо Джийн Реди, но с целия авторитет, на който са били свидетели поколения деца, когато е порицавала някой побойник на детската площадка.

В деня, когато Сиймор Трой Стратън излезе на бял свят, преврат в Катар изстреля цените на петрола до небесата, а акциите по цял свят се сринаха драстично, подпомогнати от безпрецедентно качване на процента от всемогъщия Федерален резерв. Борсовите индекси пощуряха, губеха се и се печелеха милиарди. Слабо земетресение край Киото предизвика остатъчни трусове във вече разклатеното международно икономическо положение. Нищо от това не се отрази неблагоприятно на майката и бебето, които си спяха спокойно в леглата, отделени със завеса на третия етаж в родилното отделение на Гоуър Стрийт.

Докато вървя по коридора към тях, спомените ми от това място ме връхлитат — акушерките в сините им униформи, сивите врати, зад които дребни жени, високи жени и жени, чиито води изтичат в асансьора на банката, многократно повтарят най-великото свещенодействие на живота. Място на болка и въодушевление. Плът и кръв. Плачът на бебетата е силен и внезапен; лицата на техните майки са солени от радост. Когато си тук, мислиш, че знаеш кое е важно. И си права. Това не са празни приказки, а самата Божия истина. Не след дълго отново ще излезеш навън и ще се преструваш, че си забравила, че има по-важни неща за вършене, но такива няма. Всяка майка знае какво е, когато сърцето ти се отвори и любовта нахлуе вътре. Всичко останало е само шум и хора.

— Искам само да си стоя така и да го гледам — казва Канди. Подпряна на възглавници, колежката ми е разкопчала всички копчета на бялата ми бродирана нощница, за да може синът й да суче. Зърната й са като тъмни плодове. С дясната си длан придържа главичката му, докато той гълта лакомо.

— Не искам да правя нищо друго, освен да го гледам, Кейт. Нали е нормално?

— Напълно нормално.

Донесох на бебето дрънкалка мече, онази с червената шапка, която Емили много обичаше, и кошница с американски кексчета за майката. Канди каза, че трябва веднага да свали натрупаните килограми, а после, понеже ръцете са й заети, аз пъхам хапка след хапка в устата й, без да протестира.