Алисън Пиърсън - Скъпа, няма не мога

— Баща ти е много умен мъж — каза Уинстън, който играеше ролята на шофьор на предприемача, с черно БМВ с тъмни стъкла, което взе назаем от човек, когото нарече свой чичо. — Джо е наистина много щедър човек.

— Да, с моите пари.

След три дни Бънс подписа чека. Същия следобед влязъл с наперена походка и казал на заместничката си Вероника Пик да гледа и да се учи как мъжете печелят пред жените, като действат решително и не пропускат благоприятните възможности, без да затъват в незначителни подробности.

— О, нали провери обичайното? — мило попитала Вероника.

— Какво имаш предвид? — поинтересувал се Бънс.

— Обичайното — обяснила Вероника. — Нали знаеш, да провериш препоръките на директорите, да разузнаеш приложимостта на продукцията и капацитета на производството, истинността на банковите извлечения… Сигурна съм обаче, че няма нужда да ти изреждам всичко това.

— Ако имам нужда от съветите ти, ще те попитам — заявил Бънс.

Не се стърпя да позлорадства пред мен на следващата сутрин, докато се събирахме в конферентната зала, като масажираше с една ръка мъжествеността си, все едно бе лампата на Аладин.

— Открих един невероятен нов продукт, Кейт. Ще ни докара купища пари — чат ли си? Купища! Точно твой тип бизнес, мамче. Жалко, че аз пръв се добрах до него.

Дарих го с най-снизходителната си майчинска усмивка.

Парите, инвестирани от Бънс, стигаха да покрият дълговете на баща ми и да се издължи на кредиторите. Веднага щом сумата постъпи в сметката на Дж. Р. Пауърс, тя изчезна. Както предсказах, нито това, нито официалното оплакване на Момо за сексуален тормоз не бяха достатъчни, за да сложат завинаги кръст на кариерата на Бънс в ЕМФ.

Това стана няколко дни по-късно, когато интервюто, което шефът на „Рискови капитали“ в „Едуин Морган Фостър“ беше дал на разследващата телевизионна журналистка Алис Лойд, попадна в един таблоид под заглавието: ОТНОВО ПОРНО! (КАК ЕДНА ВАЖНА КЛЕЧКА В СИТИТО СИ ГО ВДИГА).

Алис бе завела Бънс в едно предпочитано от медиите свърталище в Сохо. След като погълнал големи количества от законни и незаконни субстанции, той станал крайно словоохотлив и гледката на една млада звезда от сапунени сериали го подтикнала да мине границата: „Ще ми се да я имах на моя уебсайт — споделил с Алис. — Всъщност бих искал да я имам, където тя пожелае.“

Хвалейки се със способността си да надушва победителите, Бънс цитирал една от последните си инвестиции в нов вид екологични пелени, които очаквал да предизвикат „по-голям шум от шибаната «Виагра»“.

Ситито е в състояние да неутрализира лошите миризми в периметъра на „Квадратната миля“, но когато вонята излезе навън и стигне до чувствителните ноздри на клиентите и влиятелните среди, възмездието е светкавично и безмилостно.

На сутринта след публикуването на статията с Канди стояхме и наблюдавахме как Крис Бънс бе повикан в офиса на Робин Купър-Кларк, как бе придружен от двама служители на охраната до бюрото си, което трябваше да опразни за три минути и накрая как бе изгонен от сградата.

— Има ли някой номера на ловеца с ястреба? — извика Канди. — На улицата има плъх.

Няколко минути по-късно в дамската тоалетна заварих Момо да плаче, заровила лице в руло хартия.

— Сълзи на щастие — заяви тя между хълцанията.

А аз? Разбира се, че бях доволна. Но неусетно за мен бях започнала да намирам Бънс по-скоро жалък, отколкото лош.

В обедната почивка с Момо взехме такси до Бонд Стрийт. Казах й, че е много важно, нещо свързано с работата, което си беше точно така.

Помощничката ми е озадачена.

— Какво правим в магазин за обувки, Кейт?

— Търсим стъклена пантофка, която да издържи на възможно най-силното налягане на квадратен милиметър площ и да не се изхлузи в полунощ. По липса на такава, вземаме тези и тези, о, и онези кафяви ботуши са страхотни. Извинете, имате ли четвърти номер от тях?

— Ти четвърти номер ли носиш? — със съмнение пита Момо.

— Не, ти носиш.

— Но аз не мога…

Двайсет минути по-късно се нареждаме на касата с четири кутии. Принудени да избираме между жълто-кафяви остри обувки с висок ток и тъмносини с отворена пета, избираме и двата чифта. После вземаме черните с тънки токчета, защото са твърде красиви, за да не ги притежаваш, и бежовите ботуши, които са направо без пари.

— Много ми харесват черните — казва тя, — но не се виждам да ходя с тях.

— Работата не е в ходенето, Момо. Смисълът е да ходиш на високо. И ако се случи най-лошото, винаги можеш да пробиеш каротидната артерия на Гай с токчето.