Алисън Пиърсън - Скъпа, няма не мога

— Какво е воин, мамо?

— Воин е храбър войник.

— Знаеш ли за какво се разказва в „Хари Потър“?

— Не, не знам.

— В „Хари Потър“ се разказва за храброст и вещици.

— Звучи добре. Реши ли какво ще гледаме?

— „Мери Попинс“.

— Пак ли?

— О, моля те, маамо.

Когато бях на възрастта на Емили, гледахме по един-два филма на година — един на Коледа и един през дългата лятна ваканция. За децата ми филмите ще бъдат главната движеща сила на техните спомени.

— Тя е сърф джет.

— Кой?

— Майката на Джейн и Майкъл е сърф джет.

Бях забравила, че госпожа Банкс беше суфражетка. Това не е подробност, която се помни. Оставям соса да ври на слаб огън, после се сгушвам на дивна с Ем. И ето я на екрана, красивата смахната Глинис Джонс след митинга, марширува нагоре-надолу из голямата бяла къща и пее: „Дъщерите на нашите дъщери ще ни обожават и ще пеят в благодарствен хор: Добра работа! Добра работа, сестро суфражетке!“

— Какво е сърф джет? — Знаех си, че ще дойде този момент.

— Суфражетките са жени, Ем, които преди сто години излезли по улиците на Лондон, протестирали и се завързвали по оградите, за да убедят хората, че трябва да дадат на жените право да гласуват.

Тя се обляга отново на мен и полага глава на корема ми. Чак когато Мери, Бърт и децата скачат в картинката, нарисувана с тебешир на асфалта, тя ме пита:

— Защо на жените не са им позволявали да гласуват, мамо?

О, къде е феята вълшебница на обясненията, когато ти трябва?

— Защото в онези години, в старите времена, жените и мъжете били — ами, момичетата си стояли у дома и хората ги смятали за не толкова важни, колкото момчетата…

Дъщеря ми ме поглежда ядосано и учудено.

— Колко глупаво.

Облягаме се отново назад. Ем знае всяка песен. Тя дори си поема дъх заедно с актьорите. Когато гледаш „Мери Полинс“ като възрастен, филмът изглежда толкова различно. Бях забравила, че госпожа Банкс, която иска да направи света по-добро място за жените, сякаш изобщо не забелязва съществуването на собствените си деца. Че Джейн и Майкъл са тъжни и войнствено настроени, докато бавачката не се появява и не внася сигурност и приятни емоции в живота им. През това време господин Банкс работи усилено — само името му ти говори, че този човек живее за работата си — и е отчужден от съпругата и децата си, докато не го уволняват и не се натъква в кабинета си на Бърт коминочистача, който го предупреждава с песен:

С Емили се присъединяваме, гласовете ни се преплитат и зазвъняват. Изведнъж ме обхваща обезпокоителното чувство, че филмът ми говори, и тогава Емили обявява:

— Мамо, когато си имам бебета, сама ще се грижа за тях, докато пораснат. Без бавачки.

Дали не ме накара да гледам „Мери Попинс“, за да ми го каже? Дали това не е нейният начин да ми каже? Вглеждам се изпитателно в лицето й, но тя явно не очаква отговор.

— Маа-аааа. — Бебефонът се обажда. Бен се е събудил. Преди да се кача горе, слагам Ем да седне в скута ми.

— Мисля, че някой ден двете с теб трябва да отидем на специална разходка, искаш ли?

Тя сбърчва носле, както прави Момо, когато е развълнувана.

— Къде?

— При Ег Пай Снейк Билдинг.

— Къде?

— Ег Пай. Снейк Билдинг. Спомняш ли се, че така наричаше Емпайър Стейт Билдинг?

— Не.

— Да, така го наричаше, мила.

— Маамо — казва Емили, изричайки обръщението към мен максимално укорително, — така говорят бебетата. Вече не съм бебе.

— Не, скъпа, не си.

Времето лети, нали? Днес казват всички онези смешни думички, които си обещаваш, че ще запишеш, но никога не го правиш, а утре започват да говорят като деца, израснали на улицата, или още по-лошо, като теб. Иска ми се децата ми да пораснат по-бързо и скърбя за всяка минута, която съм пропуснала от детството им.

След като ги нахраних и изкъпах, изсуших им косите, прочетох „Малките бухалчета“ и донесох на Емили чаша вода, най-накрая слязох на долния етаж, седнах в тъмното се замислих за безвъзвратно загубеното време.

От: Кейт Реди

До: Дебра Ричардсън

Този следобед беше прекаран в незаконни майчински занимания. Най-доходоносните досега няколко часа от финансовата година. По колко на час според теб трябва да таксувам клиентите си за ритане на есенна шума и гледане на „Мери Попинс“?