Софи Никълъс - Роклята

Знаеше какво трябва да направи. Щеше да се върне в магазина, да изкачи стълбите към апартаментчето, където Дейвид я чакаше нетърпеливо, да му каже това, което вече знаеше, че се налага да каже, да измъкне куфарите изпод леглата и отново, за пореден път, да започне да прибира багажа им.

Въпреки че момчето не беше с всичкия си, Джийн Къшуърт реши, че всъщност й допада.

Пайк й беше казал да се пази от него, че създава проблеми, че е от погрешната стана на реката, отраснало с половин дузина братя на една от онези сбутани къщички с баня на първия етаж. Баща му беше старши майстор във фабриката на „Нестле“, човек от профсъюза, който обичал бирата и футбола и си мислел, че има шанс на следващите местни избори. Шанс друг път, беше казал Пайк.

А сега момчето стоеше тук, насред хола й. Наистина доста прилично издокарано, помисли си тя, с чисти дънки, изгладена риза и сериозни синьо-зелени очи. Лицето му беше като изваяно с длето, с високи скули. Устните му се движеха много бързо. Усети, че е странно привлечена от устата му, от звуците, които издаваше. Ръцете му сечаха въздуха с бързи жестове, които тя не можеше да разбере.

Сякаш светеше с някакъв вътрешен огън. Което си беше жалко всъщност, помисли си Джийн. Каква загуба. Защото момичето на Морено изобщо не си струваше толкова грижи.

Скоро щеше да си замине заедно с майка си. Това беше ясно. Не може да се разхождаш и да хвърляш такива обвинения, да отправяш такива клевети, да държиш такъв език. Особено пък за главния съветник. Имаше си последствия. Да, беше им дала да се разберат — на онази Морено и на странното момиче, толкова мълчаливо, все те гледа, сякаш вижда вътре в теб, вижда какво си мислиш.

А това, което наистина ме вбесява, беше казала на Пайк, е, че е идвала тук, в дома ми, толкова пъти. Катрина се държеше толкова добре с нея, когато останалите момичета не искаха да имат нищо общо. Просто не е често да ни нападат така. Просто не се прави така.

Там, в магазина, за миг се изненада, когато момичето каза, че я е видяло с Пайк. Мисълта й се завъртя като повреден часовник, опита се да си спомни какво точно се беше случило онази нощ на партито. Честно казано, беше й като в мъгла. Шампанското, уискито, таблетките й, които, трябваше да признае, я караха да забравя. Но беше сигурна, съвсем сигурна, че няма как да са ги видели заедно. Беше заключила вратата. Нали така? Винаги внимаваше страшно много.

А и дори момичето да беше видяло нещо или да се беше досетило за нещо, е, тогава нейната дума стоеше срещу техните. Честно казано, кой би повярвал на обикновена крадла?

Опита се да се съсредоточи над това, което момчето — Били, да, сега си спомни, така се казваше — над това, което говореше. Изглеждаше много развълнуван. Продължаваше да приказва ли, приказва, устните му като розова пъпка не спираха да се движат, хубавата челюст се отваряше и затваряше. Наистина трябваше да му каже да не се хаби. В морето имаше много риба, това би му казала. Особено на неговата възраст. Целият му живот е пред него. А красиво момче като него може наистина да постигне нещо.

Вдигна ръка и той млъкна за момент. Опита се да каже нещо, но думите не идваха. Преглътна, насили се да се съсредоточен над чашата си за вино, гледаше как ръката й се движи бавно към махагоновата помощна масичка.

Имаше чувството, че се движи под вода, сякаш голата й ръка със сребърни гривни се носи по водата и дланите й вече не са нейните длани.

— О, за бога — каза момчето. — Не разбрахте нито една дума, нали?

Тя се усмихна и му кимна. Приличаше й на палав йоркширски териер с пламенни очи, с рошавата черна коса, щръкнала във всички посоки.

— Къде е Катрина? Искам да говоря с нея.

Гласът му я достигна от далечно разстояние. Тя се отпусна назад във възглавниците, които бяха меки, дълбоки и приветливи, вълните прииждаха по-бързо, ръката й отново се понесе напред, движеше се по собствена воля, плаваше на повърхността на водата, пръстът й посочи нагоре, към белия таван, който се отвори и небето я погълна.

Ела ги видя от прозореца на спалнята.

Гледаше как Мама реди копринените си блузи на леглото, сгъва ръкавите, изправя яките, приглажда ги между слоеве опаковъчна хартия.

— Мамо, моля те — умоляваше я първо, а после, почувствала пламенното усещане в гърдите си, каза: — Ако заминеш, аз няма да дойда с теб.