Софи Никълъс - Роклята

Тогава тихичко затвори вратата. Изу обувките си и ги хвана в ръка. Тихо, внимателно се отдалечи по коридора.

Но от вътрешната страна на клепачите й образът продължаваше да пламти. Джийн Къшуърт, легнала на старинно писалище, разтворените й крака, белите й стъпала, кръстосани в глезените, притиснати към движещия се гръб на съветник Пайк.

Ела продължи напред. Въздухът се притискаше към нея, превръщаше се в твърди ивици. Сигналите подскачаха наоколо като пламъци. Бягай! — шепнеха. — Бягай. Но на нея й беше твърде горещо и леко й се гадеше. Опря ръка в стената и се насити да поеме дълбоко въздух.

Откри правилната врата. Измъкна кърпичката от джоба на Мама и я сгъна в дланта си.

После спря — искра червено — опасност — прескочи в тялото й. Някой я беше проследил до гардеробната. Усещаше очите му, пареха тила й. Обърна се бавно.

Съветник Пайк с разхлабена вратовръзка, с навити ръкави над лактите, оголили ръце без косми, стоеше на прага и бършеше челото си с опакото на дланта си. Отметна косата си от очите и дъхът му просъска между зъбите.

— Какво правиш? — попита със завален от алкохола глас. — Какво си въобразяваш, промъкваш се боса, шпионираш хората?

Ела го погледна. Усети, че другата й част, скритото момиче в нея, гледа ли, гледа. Сякаш се взираше в дълъг тунел и съветник Пайк беше в края му с лъснало от пот лице, очите му като свредели пробиват дупки в нея.

— Попитах какво правиш тук? Преравяш джобовете на хората? Крадеш им вещите?

Грабна китката й и усука дланта й нагоре — тя изохка. Разтвори пръстите й със сила.

— На м-майка ми е.

Със свободната си ръка разгъна кърпичката и му показа избродирания инициал: „Ф“.

— От джоба на палтото й. Помоли ме да й я донеса.

Той пусна ръката й, сякаш допирът й го отвращаваше. Тръсна глава и открехна вратата точно колкото да я пусне да мине.

Тя извъртя тяло, за да не се налага да се опира в него. Чуваше бързия му, горещ дъх. От сладката воня на алкохол й се повръщаше.

Тогава той протегна крак и я спъна. Чу смеха му — груб, накъсан звук — когато залитна към него и протегна ръце да не падне. Падна върху рамото му, той я грабна с една ръка, другата с лекота се плъзна под полата й, напипа ластика на бикините й, стисна меката плът на дупето й с палеца и показалеца си.

— Малка никаквица — каза и се засмя тихичко. — Вече не сме толкова самодоволни, а?

Притегли я по-силно към себе си, докато тя се опитваше да се освободи. Гаденето се надигна в гърлото й, когато осъзна, че пръстите му напредват надолу в бикините й.

— Сигурен съм, че ти харесва, нали? — подсмихна се той, дишайки в лицето й. — Сигурно не можеш да се наситиш. Но аз не те харесвам толкова. Теб и твоята надута майка. Мислите се за нещо особено, нали? Нали? Само че сте нищо. Нищожества.

Изблъска я, избърса ръка в кърпичката и я метна на пода. Вратата се затвори леко и безшумно зад него.

Ела се облегна на стената с пламнало лице, усещаше студенината на мазилката между лопатките си. Не знаеше колко дълго е стояла там, впила поглед, без да мърда, в затворената врата.

— Къде беше, тезора? — усмихна се Мама.

— Щяхме да пращаме хора да те търсят — засмя се Дейвид и й наля още вино.

— Не можах да намеря кърпичката ти — чу Ела собствения си глас. — Не беше в джоба ти. Нямаше я.

После не можеше да си спомни много ясно какво се беше случило след това.

Усети вибрацията на телефона в чантичката с цветните листенца и внимателно го погледна под покривката.

Пишеше й Били.

Чакай ме след 10 мин пред къщата на К?

Написа му отговор, залята от вълна на облекчение.

Лесно беше да се измъкне. Този път избегна къщата, промъкна се отстрани, минаваше само по пътеки, осветени от празничните фенери. Пушачи се събираха на групички на различни места по терасите. Един й махна.

— Хей, Ела! Искаш ли да си дръпнеш?

Тя долови слабата миризма на джойнт, носеща се във въздуха над аромата на розите и окосената трева. Не спря, само поклати глава и смехът се разнесе зад гърба й.

Били се беше облегнал на един от стълбовете на лампите, имитиращи викторианската епоха, в началото на входната алея. Когато видя лицето му в кръга оранжева светлина, се наложи да потисне импулса да се затича към него, да се втурне в прегръдките му.

— Уха! — възкликна той, като я огледа от глава до пети. — Изглеждаш фантастично.

Тя усещаше как търси подходящите думи, но го правеше почти безсъзнателно.

— Ужасно е — каза и гласът й се разнесе тъничък и равен в простора на заобикалящия ги мрак.