Софи Никълъс - Роклята

— Наздраве — вдигна Дейвид чашата си. — Сега разкажи ми за поливната система…

Господин Къшуърт се прокашля и подрънка с дребните монети в джоба на панталоните си.

— Извини жена ми. Не говори сериозно. Винаги е била малко по… пламенна… страстна, ако ме разбираш… Така… какво точно те интересува?

— Започва! — извика някой от коридора и хората започнаха да се тълпят в стаята край тях, присядаха по облегалките на диваните, дори приклякаха по пода.

Ела забеляза, че Пайк се е намърдал до госпожа Къшуърт и й подаваше още една чаша с шампанско. Ръката му остана на кръста й, там, където роклята — ушита толкова умело от Мама с новия плат от Лондон — беше изрязана много дръзко. Пайк, от друга страна, беше с лъскав сив костюм от материя, която Мама би описала като евтина. Анемична вратовръзка от червена коприна се спускаше от закопчаната догоре яка и от време на време той я приглаждаше нервно с дългите си бели пръсти. Ела виждаше, че въпреки начина, по който се беше подпрял на мраморната камина, без да откъсва поглед от майката на Катрина, все пак се чувстваше неловко.

Погледът му за кратко се срещна с нейния, докато оглеждаше стаята, после пак се спря на нея. Въобразяваше ли си, или връхчето на езика му се стрелна по сухите му устни, докато очите му шареха нагоре-надолу по тялото й, после се вторачиха в нейните? Катрина беше права. Той наистина беше змия. Нещо в него наподобяваше влечуго.

Разнесе се силно шъткане.

На огромния телевизионен екран принцът тъкмо беше пристигнал в Уестминстър и опъваше куртката на униформата си.

— О, горкичкият — завалено измърмори подпийнала жена с лилав кафтан.

Мама стоеше като омагьосана, ту възкликваше, ту се възмущаваше на процесията от шапки, дамски чанти и рокли.

Накрая пристигна и бъдещата принцеса. Слезе от сребристия автомобил и Ела чу как Мама ахна с дълга, бавна въздишка.

— Аликзандър Маккуин — въздъхна с възхищение. — 0, виж дантелата, детайлите. Просто съвършенство.

По-късно гледаха как двойката излезе от катедралата и се качи в автомобила.

— Превъзходно — високо обяви съветник Пайк и затегна вратовръзката си, докато камерата даваше в близък план златните херувимчета и ширитите от униформите на пехотинците.

Дъждът престана и слънчевите лъчи позлатиха перата и шлемовете на гвардейците — екранът се изпълни с наситено бели петънца.

Слънцето нахлу в стаята, която все още беше пълна с хора, пристъпващи от крак на крак. Светлината се разля през дългите оранжерийни прозорци.

Чашите се пълнеха и звънтяха наздравици. Хората отново започнаха да говорят с нормален тон.

Гледаха как кралицата и кралското семейство застават на балкона на двореца и махат на хората, изпълнили булевард „Дъ Мел“.

— Всеки мъж, жена и дете в Британия, нейната общност и империя с право може да се гордее в този момент с това, което ние, британците, правим най-добре с богатото ни наследство, с историята ни… — говореше коментаторът.

— А разбира се, чуждестранните ни гости по тези земи са добре дошли да се присъединят към празника — обяви съветник Пайк.

Ела почувства погледа му върху себе си. Мъжът се поклони ниско на шега от другия край на стаята. Момичето се изчерви, когато другите гости се заизвръщаха да ги погледнат.

Лицето на Мама се изопна от гняв. Ела я видя как отвори уста да каже нещо, после я затвори. Дейвид пристъпи по-близо до нея и стисна ръката й.

— Страшно опасна работа е това — каза някой и кимна към екрана, където камерите следяха самолетите на „Червените стрели“, които се събираха във формации и после се разпръскваха. — Едно погрешно движение и си свършен.

На Ела й се искаше да потанцува. Остана в залата за малко, гледаше другите хора как телата им се извиват и усукват, отпуснати от виното и смеха. Видя как някои от жените изуха обувките си и въздъхнаха с облекчение, разперили притиснатите си пръсти.

Сети се за Били, зачуди се дали той танцува. Вероятно не. Но каквото и да правеше, сигурно много повече се забавляваше.

Непрекъснато си гледаше телефона, откопчаваше малката чантичка, обсипана с жълти сатенени листенца.

Накрая пое по стаи и коридори да търси Катрина. Почти не я беше виждала, откакто пристигнаха. Дори тя щеше да е по-добра компания от палмите в саксии и по-възрастните мъже, които се опитваха да уловят погледа й над ръбовете на полупразните си бирени чаши.

Мина през вътрешното фоайе, малкото помещение, където Леонора окачваше палтото си, слагаше си престилката и обуваше пантофите си. Разбира се, Леонора не беше на партито. Катрина каза, че ужасно се обидила, задето й дали почивен ден. Смятала, че не е редно временно да бъде заменена от екип наети сервитьорки с глупави униформи с къдрички. Беше отишла на гости на сестра си.