Софи Никълъс - Роклята

Сега Ела дочу шум откъм неосветения вестибюл. Кикот и звук, сякаш някой дращеше по стените. Спря се в коридора. Спря и звукът. Тръгна отново и звукът отново се разнесе.

Изведнъж от мрака излезе Катрина, приглаждайки розовата си рокля на бедрата, потупвайки прическата си, за да прибере разпилени кичури.

— Ето те и теб! — каза го така, все едно тя я беше търсила.

Ела я остави да я помъкне по коридора. Остави я да я хване под ръка. Притвори очи и се заслуша в бъбренето на момичето.

Едва когато пак влязоха в гостната, го видя за миг. Тъмен силует в периферията на зрението й излезе от сенчестия ъгъл и прекоси коридора, по който вървяха. Стана толкова бързо, че може и да си го беше въобразила. Изскърцването на лачена обувка. Проблясък на раирана риза.

— Какво? — навири брадичка Катрина. — Какво има?

— А, нищо — устните на Ела се движеха свободно, сякаш по собствена воля. — Нещо ми се привидя.

Фабия завъртя шампанското в чашата си. Усещаше топлината му да се разлива по ръцете и раменете й, бузите й поруменяваха.

Въпреки онзи ужасен Пайк и гадните му думи, сега й беше приятно. Обичаше празненствата. Всъщност след прибързаните приказки на Пайк няколко души се решиха да я приближат, направиха й комплименти за успешния бизнес, питаха я как се чувства на новото място. Изглежда, се стараеха да бъдат искрено приветливи и добронамерени, да тушират останките от неприятното чувство, и тя усети как раменете й се отпускат, започна да се наслаждава на музиката и дребните разговори, които я заливаха с вълни златно и зелено.

С наслада и задоволство гледаше няколко от роклите си в стаята. Например Али Брайтуейт със семпла рокля от тъмносин креп, набрана на деколтето, с пола тип „лале“, а аксесоар беше една от любимите находки на Фабия — огромна брошка на„Трифари“ с цветчета от кристал и позлата. Беше рискувала и с леопардовите обувки с нисък ток. Изглеждаха идеално.

— Кой да знае? — отбеляза Али, ухилена пред огледалото. — Ако не беше предложила, никога не бих се осмелила да ги доближа. А сега страшно ми харесват. Но сигурна ли си, че не са малко просташки?

— Носени от правилния човек по правилния начин — категорично не — отсече Фабия. — Номерът е всичко да остане семпло.

Али беше послушала съвета й — единствените й аксесоари бяха обувките и брошката, като изключим дребни диамантени обеци на винт. Сега жената погледна към Фабия и се усмихна, вдигнала чашата си. Излъчваше лъчезарност.

Там беше и младата жена, която работеше в магазина на Брайтсуейтови. Фабия така и не можеше да запомни името й. Но беше дошла с прекрасен тоалет, роклята от петдесетте години в нарцисово жълто, с красиво набрана на ситни къдрички сърцевидна линия на деколтето и прекрасна широка пола с шест тюлени фусти. След няколко дребни корекции сякаш беше шита специално за нея. Фабия й беше намерила и най-подходящата чантичка — тип кошница, от същия период, с дъно от плетено лико в естествен цвят, капакът — покрит с имитация на перли и украсен с плодове от рязано кадифе с мъниста. Ягоди, портокали, няколко грозда — толкова приятна чанта. Жената дори си беше сложила малките бели памучни ръкавици. Фабия я гледаше как флиртува с един от колегите на Дейвид. Да, наистина можеше да успее.

— Госпожа Морено? Скъпа…

Фабия почувства здравата ръка на рамото си и се обърна към Одри Косингтън, учителката на Ела, засияла пред очите й.

— Фабия. Наричайте ме Фабия, моля…

Одри кимна и наклони бутилка шампанско, увита в колосана бяла салфетка по посока на чашата й.

— Не, благодаря. Трябва да внимавам, веднага ме хваща.

— Тогава ще изпия и вашето, може ли? — Одри изсипа бутилката в чашата си и я остави на масата. Направи лека гримаса. — Ама че събиране, а? Джийн определено знае как да организира такива неща. За мен това обикновено е истинско изпитание, но много ми харесва да разглеждам творенията ви. Преобразили сте целия град.

Страните на Фабия пламнаха още по-силно.

— Не мисля, че мога да твърдя…

— Определено можете, скъпа. Както казах, глътка свеж въздух. Точно от каквото имахме нужда. — Тя сведе поглед към роклята си. — Вижте мен например. Облякохте ме в червено, в червено, за бога. А получих толкова много комплименти.

Фабия се усмихна.

— Изглеждате прекрасно. Наистина. Прическата ви е чудесна. А обувките…

Одри протегна крак и го завъртя, за да се наслади на елегантните златни обувки с лек ток.

— Така че, скъпа, просто исках да ти кажа не му обръщаш внимание — тя посочи към Пайк, изопнал се до Джийн Къшуърт, опипващ ръкава на лъскавото си сиво сако. — Недолюбват го, колкото и да се опитва да се изкара другояче. Обзалагам се, че няма да го изберат повторно. Част от политиката му… — тя потръпна. — Да кажем, че е твърде десняшка за този град. Един бог знае какво прави Джийн с него. — Одри погледна събеседничката си право в очите. — Казвала съм й го лично, да знаеш.