Софи Никълъс - Роклята

Дори само от мисълта за това сега пулсът й се ускори и тя усети гореща вълна — отчасти от удоволствие, отчасти от срам — или пък бяха просто хормоните й. Може би наистина трябваше да си уговори още един час. Да я прегледат, както трябва.

Размърда се неспокойно сред възглавниците, опита да намери по-удобно положение, но не можеше да си избие от главата образа на Фабия Морено.

Шокира се, когато Катрина се прибра с новината. Дъщеря й нямаше търпение да й разкаже, изражението й беше толкова особено, че Джийн дори се зачуди за миг дали не е разбрала някак си какво си мисли.

Престори се, разбира се, че изобщо не се интересува от ученически клюки, но чувството беше такова, сякаш някой беше сграбчил вътрешностите й и бавно ги усукваше.

Не, Фабия Морено не си беше губила времето. Джийн Къшуърт беше срещала подобни жени. Амбициозни, решителни, свикали да получават каквото искат. Толкова дразнещо.

Така че човек може да си представи как се беше почувствала днес, когато отиде в магазина за проба и откри, че жената си е направила нова прическа — къса, много къса — която, това не можеше да се отрече, я правеше да изглежда още по-очарователна.

Джийн Къшуърд се ядоса най-много от това, че и Винсънт, и Джеймс от почти година се опитваха да я убедят да се подстриже по-късо. Дългата коса ужасно състарява, госпожо К. Може би е време за промяна. Ще подмлади лицето ви. Ще ви хареса. А и се поддържа толкова по-лесно… Повтаряха ли, повтаряха, докато не я принудиха да им затвори устите с резки реплики.

Косата й беше отличителната й черта, нейната славна корона. Цял живот на всички все това казваше. Не можеше да си представи — наистина можеше ли? — какво ще е да не може да вдигне ръка и да усети косите си, копринени и успокояващи, или да мръдне с глава в подходящия момент и да ги усети как се люшват около раменете й като на жените в рекламите за шампоани.

Но Винсънт беше произнесъл онези думи и сега не можеше да ги си вземе обратно. След определена възраст… Изобщо не й хареса. Идеята да направи нещо дръзко и драматично, нещо ново, имаше своето очарование. Обмисляше я от известно време. Когато нощем сресваше косата си, я събираше в шепата си на тила, оставяше я да се завърти около скулите й, опитваше се да си представи как ли би изглеждала.

Но онази Морено я изпревари. Сега, ако Джийн решеше да се подстриже късо, щеше да изглежда като имитация.

Може би онова, което Греъм й каза съвсем скоро, ще се окаже вярно.

— Там е работата, скъпа — започна той с провлачения си говор, посръбвайки от чашата със скъпоценния му „Шато Ньоф“ с онази своя вбесяваща физиономия, — че ти никога не знаеш какво искаш, нали така? Винаги искаш онова, което не си избрала. Все си мислиш какво е трябвало да направиш, че си можела да направиш първо, второ, трето, вместо да обърнеш внимание на това, което имаш точно под красивото си носле, и на това, което можеш да постигнеш само да се съсредоточиш над него. Страхуваш се, това е и просто не знаеш как да си щастлива, а не смееш да си го признаеш, затова съсипваш живота на всички, включително на Катрина и мен. Никога не желаеш истински нещо до мига, в който някой не ти каже, че не може да го имаш. Ако се заиграя с някоя млада женица, внезапно отново ще ме пожелаеш, но не защото ме обичаш — напълно съм наясно, че не ме обичаш — а защото не би искала никоя друга да ме има… Виж какво, скъпа, защо просто не започнеш да си откровена поне пред себе си?

Сега Джийн се поизправи в леглото, взе купчината менюта от масичката и забеляза сърдито, че новият й гел лак е започнал да се лющи покрай кожичките.

Опита се да мисли за партито, да се зачете в предложенията на компанията за кетъринг. Нямаше нищо, с което да се заяде. Предястия, основни, напитки. Всичко беше идеално.

Вече съжаляваше, че поиска Фабия Морено да й ушие роклята. Вече я беше поканила, разбира се, и сега най-вероятно щяха да дойдат с Дейвид. Щеше да се наложи да гледа как си правят мили очички, докато Греъм се мъкне наоколо с дънки и маратонки — никога не можеше да го убеди да се облече официално за каквото и да било — и отегчава всеки с глупавите си шеги и безкрайните приказки за своите играчки, джаджи и инвестиции.

Щеше да дойде и Пайк, разбира се, но той всъщност не се броеше. Отдавна трябваше да е приключила с него. Всъщност не знаеше защо не го е направила. Влачеше се след нея като кученце. Беше конфузно. Караше я да го презира. И въпреки че беше много грижлив по начин, по който Греъм вече не си даваше труда да се държи. Не можеше да го нарече нито интересен, нито вълнуващ.