Софи Никълъс - Роклята

След малко вече помагаше на клиентката да закопчее роклята и забоде голяма брошка с позлатени пера на лявото й рамо.

— Готово.

Отстъпи назад, очарована.

— Може да се направят дребни корекции. На ханша е съвсем леко по-широка. Но това не е проблем, мога да го направя. А нещо като тази брошка ще е най-подходящият финален акцент, не мислите ли? Върви си прекрасно с обувките ви.

Девойката кимна, хипнотизирана от образа си в огледалото. Прокара длан по ханша си, опипа мъхавостта на плата.

— Ще я взема — реши. — Да. Ако обичате.

Фабия започна внимателно да поставя карфици на стратегически места по горната част на роклята.

— Значи, живеете в Йорк? Не сте идвали досега в магазина… — каза, колкото да завърже разговор.

— Да — отвърна момичето. — Тук живея. Много пъти съм минавала, откакто отворихте. Работя като гид. На онези ужасни призрачни обиколки. Зловещи истории. Може би сте виждали табелата. През повечето време съм облечена като Булката на Франкенщайн с отвратителни перука и дрехи. Днес имам почивен ден. Нямах търпение да дойда да разгледам.

Фабия кимна.

— Да, мисля, че съм ви виждала. Каква интересна работа…

— Така е, ако не ви пречи усилието да измъкваш бакшиш от група отегчени туристи, които просто искат да видят къде е живял Тай Фоукс — направи измъчена физиономия тя. — Това работя, откакто завърших университета. Трябваше да е само временно, но… нали знаете…

Гласът й пресекна и тя сви рамене.

Това обяснява всичко, помисли си Фабия. Над плещите на това момиче тегнеше някаква тъга. Въпреки блестящия кичур в косата и яркочервените й обувки, Сигналите й бяха бледи, избеляло сиви и кафяви.

— А какво наистина искате да вършите? — попита, като й се усмихна в огледалото.

Младата жена беше изумена.

— От толкова отдавна никой не ме е питал това — призна и се заигра с кичур коса, измъкнал се от прическата й. — Не знам. Това е проблемът. Нещо… ще прозвучи много… много незряло… но винаги съм искала да върша нещо творческо… да правя разни неща.

— Разбира се — съгласи се Фабия. — На мен, ако позволите да отбележа, ми се струвате много творческа личност. Когато влязохте, си помислих точно това, имедиаменте . Прекрасната ви прическа, обувките, шалът. Всичко е толкова красиво. Събуждате много… много голямо любопитство. — Усмихна се закачливо. — Всъщност съм сигурна, че можете да правите каквото си поискате.

Момичето отново се изчерви.

— Всъщност много обичам да пека сладкиши — каза. — Специални торти за тържества, малки кексчета… да организирам чаени партита с винтидж чаши и чинийки и красиви покривки… Това бих искала да правя, ако можех да избирам…

— А нима сте сигурна, че не можете? — попита Фабия, повдигнала вежда.

Жената млъкна и се извърна от огледалото, за пръв път погледна събеседничката си право в очите. Фабия усещаше как обмисля думите й. Леко докосна с ръка гърба й.

— Съблечете роклята и ми я оставете на закачалката — каза тихичко. — Ще е готова до следващия понеделник.

Когато момичето се показа от пробната, стеснително протегна ръка.

— Аз съм Аманда, между другото. Всъщност Манди. Наистина искам да ви благодаря…

— Ще се видим в понеделник, Манди — усмихна се Фабия и пусна парите в старомодния си касов апарат. — Ако искате, тогава може да ми донесете някое ваше кексче, с удоволствие ще го опитам.

Колко странно се подреждаха нещата, мислеше си Фабия в края на тази седмица, докато разбъркваше ризото в кухничката.

Сякаш дрехите на Юстейша сами избираха новите си собственици. Не й се налагаше да прави почти нищо. Само слушаше тихичко и оставяше дрехите да решават.

— Ще прозвучи малко глупаво — каза на Дейвид и Ела, които обираха със залъци хляб последните хапки от чиниите и се отпуснаха назад на стола с въздишка на задоволство, — но все едно духът на Юстейша живее в тези дрехи. Усещам как хората се вдъхновяват само като ги облекат…

И им разказа за Манди, която вече се беше върнала в магазина с красива кутийка, в която имаше кексче, върху което беше кацнала пеперуда с криле от захарен памук.

— Виждам нов блясък в нея. Пълна е с енергия, пълна е с нови планове. Казах й, че жената, на която е била роклята, е щяла да последва копнежа на сърцето си, каквото и да става.

Фабия им разказа и за другите жени. Жената на около шейсет години, загубила миналата година съпруга си след дългото му боледуване. Влезе в магазина с палто в убит камилски цвят, с превити от товара на скръбта рамене, но с такъв копнеж опипа коприната на една от блузите на Юстейша в нощно синьо, че Фабия я накара да я пробва, въпреки че тайничко си я беше отбелязала за себе си.