Софи Никълъс - Роклята

— О — преглътна Фабия, — толкова е мило, но не мога. Наистина. Не осъзнавате какво казвате. Просто не мога…

— Не можете ли? — засмя се Силвия. — И осъзнавам какво казвам, уверявам ви. С Ками го обсъдихме. Непосилно е да се прегледа всичко. Разбира се, има някои неща, които бихме искали да задържим, но останалото… — Тя заговорнически сниши глас: — Освен това никой не знае за тези неща. Заключихме стаята. Само като си помисля онзи ужасен мъж от „Кристис“ да й рови в прекрасните вещи.

Тя потрепери.

— Не, по-добре да отидат при човек като вас.

— Но не бих могла да ги откупя — с неудобство призна Фабия. — Просто не бих могла да ви платя стойността им.

— О, не! Извинете! Колко ужасно от моя страна! — Силвия закри уста с малката си загоряла от слънцето ръка. Звънчетата от гривните й зазвъняха. — Трябваше да го кажа по-ясно. Това е подарък. От Юстейша за вас. Може да задържите някои и да продадете останалото. Няма ли да е прекрасно, ако някой друг наистина им се наслаждава? Юстейша много щеше да се зарадва. Щеше много да се зарадва и ако ви беше срещнала. Ние с Ками няма какво да правим такива неща. А и повечето не ни стават. Тя беше толкова дребна. Точно като вас. А и както виждате, аз съм по-скоро старо хипи, ако трябва да съм честна.

И тя посочи джапанките си с мъниста и раздърпаните краища на прилепналите по краката й дънки.

— Но вие, Фабия, ще успеете да откриете идеалните собственици на тези неща. Просто ще разберете, когато ги срещнете, нали?

Няколко седмици Фабия преглеждаше дрехите на Юстейша, подбираше тези, които смяташе, че може да продаде, опаковаше ги внимателно с фина хартия, преписваше съответните данни — дати, имена, детайли — от тетрадката на покойната и внимателно поставяше етикет на всяка дреха.

Вечер, когато магазинът беше затворен, Дейвид търпеливо я караше напред-назад между Йорк и Додингтън Хол, натоварил купища кутии на задната седалка на колата.

Сега Фабия стоеше в магазина с рокли, обувки и палта, пръснати наоколо, грижливо положени върху облегалките на столовете и върху плота.

Все още не можеше напълно да повярва.

— Как изобщо ще се разделя с тях? — беше казала на Силвия. — Всички са толкова ценни.

— Разбира се, че трябва да задържиш каквото искаш, за себе си — засмя се Силвия. — Вече са твои.

Така че Фабия започна да мери всичко, което можеше. Първо кремавата дантелена рокля за чаени партита, разбира се, която веднага сякаш беше скочила в ръцете й от закачалката в гардеробната на Юстейша.

Беше изработена от две части — камизола, изрязана овално, и изящната дантела, ръчно изплетена от монахини в Южна Франция, внимателно беше записала Юстейша — спускаше се от раменете и се събираше в ромб при кръста, а гърбът беше дълбоко изрязан в клинообразна форма. Когато тръгна да я облича, коприната зашумоля около раменете й. Ухаеше много леко на нещо бегло познато — рози може би или жасмин, сладкия ронлив аромат на лятна вечер — а щом коприната се промуши около главата и протегнатите й нагоре ръце и зае мястото си, звукът беше като дълбока въздишка. Беше й точно по мярка.

Имаше и тафтена вечерна рокля с дръзки зигзагообразни черни и бежови ивици; стилен костюм с панталони от лека черна вълна, панталоните с висока талия, подгъв на крачола в моряшки стил и двойни едри черни копчета.

Когато ги обу, усети вълнички във въздуха, Сигналите трепкаха по тила й и в сгъвката на лактите й.

Твои са, шепнеха, твои, твои…

Фабия не обичаше да носи панталони, но се изненада, че тази елегантна кройка от 50-те години, очевидно любима на Юстейша, издължаваше бедрата й, а крачолите шумоляха около глезените й, когато ги пробва с обувки на платформа. Караха я да върви някак различно, да се държи по-изправена, да изглежда по-висока.

А имаше и тоалети, които мигновено пожела, но изобщо не й отиваха.

Двуредното ежедневно палто на „Баленсиага“ например от релефен бял памук, широко разкроено и подплатено с тъмносин вълнен плат. Фабия пъхна ръце в големите външни джобове и се обърна пред огледалото да види гърба си. Ръкавите бяха твърде дълги дори след като обърна маншетите, а с тази кройка изглеждаше тантуреста. Започна да разбира, че Юстейша е била с по-скоро малък бюст. Тези шити по поръчка тоалети бяха подходящи дори за прима балерина, докато фабия беше с леко заоблени извивки.