Софи Никълъс - Роклята

Джийн Къшуърт беше раздразнена. Вятърът се усили и съсипваше прическата й, от което настроението й винаги се влошаваше, а една от новите й обувки, от чифта, който беше купила онлайн и сега се чудеше дали да не върне, започваше болезнено да претрива петата й.

Когато свърна от „Грейп Лейн“ към дворчето, вятърът я блъсна в лицето и се наложи да спре и бързо да примигне няколко пъти, за да прогони прашинките, които може би се бяха вмъкнали зад контактните й лещи. Гърлото й се стегна. Знаеше, че вече се вижда откъм магазина, а изобщо не искаше да направи такова първо впечатление.

Когато зрението й се оправи, вдигна поглед към позлатените букви — Фабия Морено. Е, Винсънт беше прав поне за това. Определено името звучеше много италиански.

Постави ръка на дръжката на вратата, забеляза новата изискана сива боя и голямото месингово чукало, лъснато до силен блясък.

— Добро утро.

Иззад ъгъла към нея се зададе много привлекателна жена. Вероятно около четиридесетте, въпреки че не беше сигурно. Дълга тъмна коса, не е боядисана, помисли си Джийн. Дребна, леко закръглена. Прекрасна червена рокля, ако човек си пада по такива неща. Много средиземноморски.

— Добро утро — отвърна, свали ръкавицата си и протегна ръка. — Джийн Къшуърт. Радвам се да се запознаем.

Фабия Морено се усмихна. Огромните й зелени очи бяха очертани с тъмен молив, а съвършената й усмивка беше експертно подсилена от яркочервено червило.

— Изключително добре дошли сте тук.

Джийн огледа набързо масите с изкусната подредба на цветни шалове и обувки, полиците с ръчни чанти и закачалките с рокли от коприна, щампован памук и тоалети с дълги до земята поли като обърнати надолу цветя.

— Ще ви оставя да поразгледате, а после, ако си харесате нещо…

По-късно, на обед с приятелките си в „Бети’с Кафе“, Джийн Къшуърт размахваше възбудено бяла торбичка с дръжки от черна панделка и надпис „Фабия Морено“ в златисто. В торбичката имаше голяма черна кутия, която отвори, за да могат Мардж и Джен да се възхитят на гривната от бяло злато във форма на змия с очи от червен кристал. Сложи си я и завъртя ръка наляво-надясно, за да видят как подчертава тънките й китки, които — както Фабия Морено веднага отбеляза — бяха сред отличителните й черти.

Чу се да казва:

— Да, поръчах си една дрешка, ще ми я коригира по мярка. В стил 30-те години. Много ефектна. Все пак сега винтидж стилът е на мода, нали знаете? Всички това носят. Магазинчето е просто удивително. О, освен това я поканих на празненството. Дъщеря й е приятелка на Катрина, така че и без друго щеше да дойде. Но когато се запознах с майката… толкова е интересна, толкова талантлива… Трябва да отидете да хвърлите едно око. Кажете, че аз ви пращам…

— Камбанката скоро ще се изтърка — каза Мама, след като вратата се затвори зад поредната клиентка. — Не мога да насмогвам. Ако така върви, ще трябва да си взема помощничка.

Роклята на госпожа Косингтън беше пожънала голям успех на годишния кметски бал и това докара цяла вълна нови клиентки. Когато Фабия я срещна случайно на улицата преди няколко дни, учителката я дръпна настрани.

— Никога няма да мога да ти се отблагодаря, скъпа — прошепна. — Ти ме подмлади.

Приглади косата си — Фабия веднага забеляза новата прическа и цвят — наситено кестеняв, а зелените стъклени обеци блещукаха над яката на палтото.

— Ще се върна за още, скъпа — смигна тя, — и просто трябва да си взема още от онзи парфюм. — Стисна ръката на Фабия. — Ти си като глътка свеж въздух в този град.

Погледна я право в очите и след миг вече отминаваше, закрачила по паважа с новите си особено елегантни пантофки с нисък ток, а Фабия остана още миг на улицата с усмивка.

А сега се задаваше и „Кралското сватбено парти“ на Джийн Къшуърт. Всичките й приятелки си поръчваха рокли. Само за три кратки месеца Мама беше станала много търсена. Сега всяка вечер присвиваше очи под лампата в хола на горния етаж, коригираше шев или подгъв или се привеждаше над шевната машина върху кухненската маса, а неизменното потракване на иглата продължаваше до късно през нощта.

— Мога да помагам — предложи Ела.

Мама приглади кичур коса, паднал на бузата й.

— Ах, тезора , много ти благодаря, но няма да се затваряш тук и да си разваляш очите. Млада си. Трябва след училище да си навън, да се наслаждаваш на приятните мигове с Били, да си намериш нови добри приятели, след като вече се поустановихме тук…