Софи Никълъс - Роклята

Но когато се погледнеше в огледалото, не виждаше как би могла да изглежда така. Като начало — косата й. Дълга, тъмна и гъста, винаги се изплъзваше от каквато и да било прическа. Когато я сресваше, щръкваше от главата й като тъмен облак, който сякаш пукаше от статично електричество.

Ела направи гримаса срещу изражението си в огледалото. Беше нелепо, че толкова се занимаваше. Били щеше да й се присмива, ако можеше да я види.

Направо си го представи.

— Тази Катрина ще те побърка — щеше да изсумти.

Но тя усети как паниката се надига в нея, сякаш не се побираше в кожата си, сякаш дрехите й не можеха да я удържат. Вече почти не можеше да залюлее крака под кухненската маса.

— Вашата Ела става чудесна млада дама — беше дочула думите на госпожа Стъбс, собственичката на магазина за обувки на ъгъла, когато дойде да вземе нова рокля за дъщеря си. — Нашата Елизабет просто не расте. Опитвам се да я тъпча с храна, но е само кожа и кости.

Ела се закле тайничко да яде още по-малко. Не понасяше, че вече е по-висока дори от Мама. Помисли си, че сигурно така се е чувствала Алиса, когато изяла онзи сладкиш и тялото й пораснало толкова голямо, че опряло в стените на къщата и трябвало да подаде лакътя си през прозореца на спалнята, а крака — през вратата на първия етаж.

Трудно беше да не привличаш внимание към себе си, когато усещаш как очите на момчетата прогарят дупки в тялото ти, докато вървиш по коридора в училище. Двойно по-трудно беше да се впишеш в обстановката, когато се чувстваш толкова различно и отвън, и отвътре.

— Ти цъфтиш, тезора , превръщаш се в прекрасна, добре оформена девойка — усмихваше се Мама.

Но Ела искаше по-малко, не повече. Понякога й се щеше напълно да изчезне.

Дори Били беше започнал да се държи различно в нейно присъствие. След училище, когато успяваше да се измъкне от Катрина, слизаха да се разходят покрай реката. Ела обичаше да лежи по гръб в топлата трева, да гледа как косовете си вият гнезда, да следи облаците по небето и да усеща лекото боцкане на новите тревички.

Беше се случило вече веднъж-дваж. Обръщаше се да каже нещо на Били и погледът му трепваше виновно към лицето й — тя бързо осъзна, че дотогава беше гледал към трите горни копчета на блузата й. Наблюдаваше как пребледнява и не смее да я погледне в очите. Отвръщаше поглед и заскубваше глухарчетата, ядосан на себе си.

Минаваха дни, преди да успее да отърси неловкото чувство след такъв момент — сякаш Били внезапно се беше превърнал в непознат.

Катрина й даде страница, откъсната от списание „Миз“. Измъкна я от училищната раница и наблюдаваше как Ела я изследва внимателно.

Закуска:

Омлет от два белтъка.

Чаша чай без мляко.

Обяд:

Консерва риба тон.

Ябълка.

Чаша гореща вода с 1/2 ч.л. ябълков оцет.

Вечеря:

Малко парче риба или пилешки гърди.

Задушени зеленчуци на пара.

Половин грейпфрут.

Чаша гореща вода с 1/2 ч.л. ябълков оцет.

Очите на Ела с ужас се стрелкаха по страницата — сети се за маслото по златистите препечени филийки и пастата на Мама със зехтин, розмарин и чесън. Може би затова не спираше да расте. Явно другите хора не се хранеха по този начин. Мама пак всичко беше объркала.

— Това ли закусваш ти? — обърна се към Кристина. — Това с омлета от белтъци?

— Да, бе. Как пък не — засмя се момичето. — Пържени филийки и мармалад. Две парчета. Но пък не аз все се оплаквам от теглото си, нали?

Вярно беше. Катрина нямаше нужда да се оплаква. Колкото бързо Ела трупаше нова мека плът, толкова бързо другото момиче се издължаваше и придобиваше плавни извивки. Сякаш тялото й, което някои — определено не и Ела — преди описваха като леко пухкаво, се измъкваше от предпубертетния си пашкул. Краката й бяха дълги и съвършени. Ръцете й бяха стегнати и добре оформени, а не се тресяха, когато ги вдигнеше нагоре. Тя самата явно беше доволна от метаморфозата и често с удоволствие прокарваше пръст по ластика на училищната си пола, за да чуе задоволителното плясване, или обясняваше на висок глас на Ела, след като се беше уверила, че всички наоколо ще я чуят, как се обзалага, че Еди Дикинсън или Дийн Силвър ей там могат с една ръка да обхванат цялата й талия.

А разбира се, Еди, Дийн или някое друго момче с удоволствие бяха готови да проверят, но Катрина ги отпъждаше, възмутена как може да си помислят, че говори сериозно. Не би допуснала потните им лапи и на половин километър от себе си.

Сега гледаше Ела изпод дългите си мигли, гримирани със спирала. Винаги идваше със спирала за мигли на училище, въпреки че беше забранено.