Софи Никълъс - Роклята

— Мамо! — извикало то. — Не ме оставяй!

Но нещо по-старо от нея, нещо по-старо от скалите, по-старо дори от морето я зовяло.

С детето под ръка тя се запрепъвала към брега, там стъпила в тюленовата си кожа и я вдигнала около себе си. Усетила как силата й вече се завръща. Гмурнала се дълбоко под водата, все още силно притиснала момчето към тялото си, а детето открило, че също може с лекота да диша под водата и да плува грациозно и плавно като тюлените.

Седем дни и седем нощи момчето живяло сред майчиния си народ шелки. Танцували и пеели в техния свят под вълните, пирували със звездна и слънчева светлина от блюда, изработени от раковини, пиели лунни отражения от перлени бокали.

Кожата на жената тюлен отново засияла, заблестяла по-ярко отпреди. Момченцето се смеело, виждало колко мека и пухкава става. Вече не можело да обхване с ръка китката на майка си.

Но на седмата нощ забелязало сълзи в майчините очи и разбрало, че е време да се завърне в горния свят.

— Мъничък, скъпоценен мой, някой ден, след много години, ще настане времето да дойдеш при нас — казала му майка му, докато го водела към брега и го оставила нежно да седне на скалите. — Но дотогава ще трябва да живееш в света на хората, на човешките същества, а аз никога няма да те изоставя.

И така годините минавали, момчето се превърнало в мъж, станало известен в селото поет, певец и разказвач на прекрасни приказки. Всяка вечер мрежите му били пълни с риба.

Хората говорили, че това е, защото като много малък оцелял, след като ужасна буря го завлякла на дъното на морето, и се научил да говори с духовете шелки.

Дори и днес можеш да го видиш, тезора, в лунна нощ, седнал на скалите, как говори тихичко с женски тюлен със сияйна сребриста кожа, който често излиза край брега.

После Мама изпускаше дълга въздишка и се настаняваше по-удобно на възглавниците.

— Разбира се, мнозина се опитали да уловят тюлена, но никой не успял — казваше, протягаше дългите си крака и се прозяваше. — А сега, моя Ела-исима, е време за сън.

И Ела се хвърляше на врата на Мама, вдишваше аромата й — на любимия френски парфюм на Фабия — ириси, лилии, сандалово дърво, на марсилския сапун, който продаваше в магазина, и на нещо друго, нейното собствено ухание, което бе невъзможно да се определи.

Дълго след като Мама я беше оставила, за да чете книгата си, да шие или да пише писма, Ела лежеше в леглото и си представяше, че се носи навътре в морето в лодка с неподвижни гребла, усеща бавното полюшване на вълните и гледа звездите.

Живееха в Йорк от два месеца. Ела тъкмо беше започнала да свиква с кратките студени дни, когато мъглата изпълзя от реката и се заотърква в тесните улички като огромна котка с влажна сива козина.

После внезапно в града нахлу мартенският вятър, реката се разпени с кафява пяна, хората се защураха по улиците, пазарските им торби се издуваха като платна, гълъбите пляскаха френетично с криле под стрехите. В Градините на музея изблици дъжд прогониха катеричките и подранилите туристи и заплющяха по първите лехи с лалета. Дори гаргойлите по катедралата сякаш се поснишиха на резбованите си плинтове, а каменните ангели се загърнаха по-плътно в своите ронещи се криле.

Мама не обичаше вятъра.

— Навява ми безпокойство — мърмореше и опипваше тънките ръкави на любимите си рокли. — Кога ще дойде пролетта?

— Не сваляй палтото, докато не дойде май — каза Грейси и потупа носа си с ръка в ръкавица.

— Май? — ахна Мама. — Дио мио . Дотогава всички ще сме изпозамръзнали.

Но Ела обичаше вятъра. Харесваше й как плясва бузите й и оплита косата й, как ухае на неща, които се надигат и завързват. Обичаше да застава на брега на реката и да протяга широко ръце, като почти си представя, че може да лети.

— Носиш ли си шала? — попита Мама, когато Ела се върна от училище за пореден път с възпалено гърло. — Не, нали? Ушите ти са като ледени късове.

Този път дори прочутата гаргара с морска сол, лавандула и мед на Мадаар-Бозорг не успя да помогне. До вечерта Ела беше вдигнала температура. Тресеше я. Имаше чувството, че се носи под тавана и от треската очите й ще изскочат. Беше толкова слаба, че не успя да се възпротиви на пластира с градински чай и розмарин на Мама.

Ела пискаше и хриптеше. Мама не й обръщаше внимание и мажеше гърдите й с решително изражение.