Софи Никълъс - Роклята

Почувствал как тъгата и самотата му се свличали от него като стара сбръчкана кожа.

Бързо и безшумно изтеглил лодката си до скалите и като се стараел да не се чуе плясък в плитчините, се запромъквал лазешком до брега. Там видял друго странно нещо.

До ръба с водата лежала купчина празни тюленови кожи и той предположил, че те са на танцуващите жени.

Значи е вярно, казал си наум. Приказките на дядовците му все пак се оказали истина. Тези жени сигурно са шелки, хора тюлени — наполовина човеци, наполовина дух на тюлен. Ръката му затреперила над купчината кожи, дланта му била гореща, сякаш пламтяла.

Без да осъзнава напълно какво прави, бързо избрал най-красивата от кожите, която блещукала с нежните си червени косъмчета, навил я и я набутал под пуловера си, мека и топла на допир с кожата му.

После зачакал.

Чакал.

Когато луната тръгнала да залязва, жените прекъснали танца си и се спуснали една по една по скалите. Двете се мушнали с лекота в тюленските си кожи, плъзнали се надолу и с плясък се скрили в морето.

Но разбира се, най-младата, червенокосата жена с коса до кръста и глас като нежна музика не могла никъде да намери кожата си. Търсела и викала:

— Къде е кожата ми, тюленовата ми кожа?

Но тя не се виждала никъде.

Тогава мъжът излязъл от скривалището си.

— Красавице — казал, — искам да ми станеш жена. До този миг бях най-тъжният и най-самотният човек на света, но песента ти прогони цялото ми нещастие.

По лицето на шелки пробягнало ужасено изражение. Изчервила се от срам и обгърнала с ръце тялото си, за да се скрие от погледа му.

— Не! — извикала. — Разбира се, че не мога да съм ти жена. Не съм от твоя вид. Аз съм от Другите, свещените, които живеят и пеят под вълните.

Но мъжът бил непреклонен. Притиснал кожата до гърдите си. След като най-сетне открил щастието, нямал намерение да го остави да му се изплъзне.

— Стани моя жена. Живей с мен, бъди моя съпруга и ти давам думата си, че след седем лета ще ти върна тюленовата кожа и тогава ще можеш да избереш дали да останеш, или да си отидеш — точно както искаш.

Дълга въздишка се откъснала от устните на младата шелки.

Отпуснала ръце. Дълго изучавала лицето на мъжа. Той виждал, че тя мисли — а може би, надявал се, била и малко любопитна какъв ли ще е животът сред хората.

Бавно, постепенно в крайчеца на устните й изплувала усмивка, докато го разглеждала от глава до пети.

— Много добре, рибарю — казала. — Ще живея с теб седем лета. Но след това трябва да се върна в истинския си дом и да бъда със сестрите си.

Рибарят пренесъл младата жена тюлен в лодката си и загребал към селото. Въпреки че мрежите му били празни, сърцето му гордо биело в гърдите, защото знаел, че си е осигурил най-големия улов.

Месеци се изтърколили в селото. Царевицата на хълма растяла високо под горещото слънце, портокалите започнали да зреят, а на мъжа и жената тюлен им се родило дете — момченце. Майка му разказвала приказки точно както аз сега ти разказвам, тезора , приказки за таен свят под морето, където хората се хранят със светлината на слънцето и звездите и тъкат песни от океанските вълни.

Жената тюлен се опитала да е щастлива. Наистина се опитала. Кърпела мрежите на съпруга си, шепнела могъщи заклинания във възлите и уловът му винаги бил най-добрият в селото, и никога не си лягали гладни.

Но годините минавали, кожата на младата шелки започнала да повяхва, косата й да пада на валма, закръглеността на бедрата и гърдите й се топяла, вече не виждала много добре, докато готви, чисти и кърпи.

— Държа тюленовата ми кожа седем дълги години, вече е време да спазиш обещанието си и да ми я върнеш — казала на мъжа си. — Настъпва осмата есен.

— Жено, за глупак ли ме смяташ? — изсмял се съпругът й. — Ако ти я върна, ще ме оставиш сам без жена.

И излязъл с твърда крачка в нощта, като затръшнал силно вратата.

Момченцето обичало майка си и много се бояло, че ще я изгуби в света под вълните, но в същото време не можело да гледа безмълвно как страда. Тази нощ насън чуло как вятърът и водата му шепнат.

Изскочило от леглото и изтичало в нощта, закатерило се през локвите и скалите. Когато стигнало до водата, погледнало към вълните и видяло голям вързоп, завързан непохватно с канап, изтърколил се от цепнатина в камъните. Взело го, притиснало го до гърдите си и ахнало — усетило как силната миризма на майка му се разляла в него като самото море.

Изтичало обратно в къщата и се втурнало през вратата, където го очаквала майка му. Тя го вдигнала на ръце и взела кожата.