Джеймс Патерсън - Целуни момичетата

— Напълно ли сте буден? Готов ли сте за това? — попита ме Бектън, когато най-сетне го открих в най-голямата спалня. Беше висок най-малко сто деветдесет и пет сантиметра плюс още пет сантиметра рижа четина. Навсякъде из стаята бяха разпръснати пластмасови торбички и кафяви пликове с доказателствен материал. Бектън носеше очила, а на врата му на верижка висеше още един чифт.

— Не съм сигурен — казах. — Това е доктор Кейт Мактиърнън.

— Приятно ми е — разтърси Бектън ръката й, докато в същото време изучаваше лицето й. За него тя представляваше база данни. Изглеждаше голям чудак, идеален за своята професия. — Вижте там — каза, като посочи към другия край на стаята. Хората на ФБР вече бяха преместили вградения шкаф с дрехите на Джентълмена. — Уцелихте десетката. Открихме фалшива стена, която нашият доктор Рудолф Хес е монтирал зад мършавия си гардероб. Отзад има поне петдесет сантиметра допълнително пространство.

Вграденият шкаф за дрехи беше прекалено мършав и нестандартен. Това ми хрумна в мига, преди да заспя предишната нощ. Дрешникът трябваше да е неговото скривалище. Той наистина беше хранилище, но не за скъпите му костюми.

— Там ли е държал сувенирите си? — Направих аз високоинтелигентна догадка.

— Познахте. Отзад има малък фризер. В него е съхранявал частите от човешки тела, които е колекционирал — посочи Бектън запечатаните контейнери. — Краката на Съни Одзава. Пръсти. Две уши с различни обеци, две отделни жертви.

— Какво друго съдържа колекцията? — попитах. Не бях дотърчал, за да гледам крака, уши и пръсти. Неговите трофеи от убийствата на млади момичета в Лос Анджелис.

— Ами, както може би очаквате, след като сте прочели докладите от местопрестъпленията, обичал е да колекционира и бельото им. Току-що събути бикини, сутиени, шорти, женска тениска с надпис „Объркана и смутена“, която още ухае на „Опиум“. Обичал е също да пази снимки, няколко кичура златиста коса. Толкова е акуратен. Всеки трофей е в отделна пластмасова торбичка. От едно до трийсет и едно. На всяка има залепено етикетче с пореден номер.

— Така се запазва ароматът — промърморих аз. — Като опаковки за сандвичи.

Бектън кимна и също се изкиска като глуповат, непохватен тийнейджър. Кейт ни изгледа и двамата, като че ли бяхме чалнати, което си беше самата истина.

— Има и нещо друго, което смятам, че трябва да видите. Това вече ще го оцените. Заповядайте в моя офис.

Върху една проста дървена маса до леглото бяха разположени някои от съкровищата и сувенирите на Джентълмена. По-голямата част от личното имущество беше вече описана. Изисква се организирана сила, за да заловиш организиран убиец.

Фил Бектън изпразни един от пликовете с размери дванайсет на осемнайсет сантиметра, така че да видя съдържанието му. Отвътре изпадна една-единствена снимка. Беше на млад мъж, вероятно на двайсет и една-две години. Състоянието на снимката, както и дрехите, с които беше облечен мъжът, ме караха да мисля, че фотографията е била направена преди осем до десет години.

Косата на тила ми започна да се изправя. Прочистих гърлото си.

— Кой според вас е това?

— Познавате ли този мъж, доктор Мактиърнън? — обърна се Фил Бектън към Кейт. — Виждали ли сте го някога?

— Ами… не знам — отговори Кейт. Тя преглътна с мъка. В спалнята на Джентълмена цареше тишина. Отвън, по улиците на Лос Анджелис, оранжевочервеният блясък на утрото заливаше града.

Бектън ми подаде метални щипци, които държеше подръка в горния джоб на сакото си.

— Огледайте я внимателно за всички съществени белези. Също като онези бейзболни картички, които едно време колекционирахме като деца. Поне нас в Портланд ни беше заразила тази мания.

Помислих си, че Бектън е колекционирал много повече неща от бейзболни картички. Внимателно обърнах снимката.

На гърба имаше прегледен надпис. Напомни ми за начина, по който мама Нана надписва всяка отделна фотография у дома.

— Понякога човек забравя хората, Алекс. Дори тези, които са се снимали с теб — казваше ми тя. — Сега не ми вярваш, но след време ще разбереш.

Не смятах, че Уил Рудолф би могъл да забрави лицето на снимката, но той въпреки това беше написал името. Главата ми леко се замая. Най-сетне пробив. Държах го точно под носа си с щипци на ФБР.

Д-р Уик Сакс , гласеше надписът на снимката.

Лекар , помислих си аз. Още един лекар. Виж ти.

Дърам, Северна Каролина , продължаваше надписът.

Той беше от Юга.